Още една болница в Пазарджик осъди Касата за надлимитна дейност

Още една болница осъди НЗОК за неплатена надлимитна дейност, информират от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Този път става въпрос за МБАЛ "Хигия" в Пазарджик. Тя е осъдила Касата да й заплати сумата от 72 335 лева, представляваща неразплатена остатък по отчетена медицинска дейност за месец април 2015 г., 17 694 лв. обезщетение за забава върху главницата, както и съдебни разноски в размер на 7332 лв.

В мотивите на съда е отбелязано, че в чл. 5 от ЗЗО са уредени основните принципи на задължителното здравно осигуряване, между които и отговорност на осигурените за собственото им здраве и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ, още повече когато се касае за болнична помощ, осъществена при спешен случай или интензивно лечение на онкологични пациенти.

В текста е регламентирано, че задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. Това означава, че здравноосигурените лица имат право срещу задължителното си участие при набиране на здравните вноски да получат медицинска помощ, като изберат болничното заведение и лекуващия лекар, посочват от ЦЗПЗ.

За да осигури това право на здравноосигурените лица, НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като заплати разходите за лечението на това лице в която болница то е избрало да се лекува.

Клаузите обаче на чл. 40, ал. 2 от договора и на чл. 22 от Приложение 2Б към ПМС №353/2012 г., че НЗОК заплаща само фактури, чиято месечна стойност не надвишава утвърдения болничен бюджет, определен от ЗБНЗОК за съответната година, е в противоречие с духа на ЗЗО, като в самия закон не е предвидена възможност НЗОК да откаже да плати на това основание, договорът не може да съдържа клаузи, по-неизгодни от закона. Ето защо съдът счита, че извършените медицински дейности подлежат на заплащане.

Доколкото е установено, че медицинската дейност, действително е осъществена, а това не се оспорва и от ответната страна, и сумата е правилно изчислена, то тези направени разходи за болнично лечение са дължими и следва да бъдат заплатени, смятат магистратите.

В заключение следва да се отбележи, че правото на здравноосигурените лица на медицинска помощ в България е безусловно, неотменимо и произтича само от техния статус на здравноосигурени и потребността им от конкретна медицинска помощ. Това означава, че лечебното заведение не може да откаже медицинска помощ на здравноосигуреното лице на никакво основание. И тъй като медицинската помощ се дължи на основание статуса на пациента като здравноосигурено лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало медицинска помощ, да получи заплащане за оказаната медицинска помощ от Националната здравноосигурителна каса, в чийто бюджет постъпват здравноосигурителните плащания. Във връзка с така изложеното исковата претенция, следва изцяло да бъде уважена.

От ЦЗПЗ припомнят, че освен надлимитната дейност, НЗОК ще заплати законната лихва за забава, както и всички съдебни разноски. Тези допълнителни плащания са пряка щета за бюджета на НЗОК и тази щета нараства с всяко следващо съдебно решение, допълват от там, като посочват, че парите от здравни вноски, вместо да отидат за лечение, отиват в съдебната система.

Преди седмица стана ясно и че друга болница в града - МБАЛ Пазарджик, също е осъдила НЗОК. Освен тях, още близо десет други лечебни заведения осъдиха фонда за неплатена надлимитна дейност.