От пресата: За болница „Лозенец”, за делото срещу Москов, за листата на чакащи

„Никога не е стоял въпросът за закриване на факултета по медицина към Софийския университет или привеждането му в такова състояние, което да не даде необходимото качество на обучението на студентите в него”. Това заяви вчера здравният министър Кирил Ананиев след близо едночасовата среща между него, ректора на СУ проф. Анастас Герджиков и студентите по медицина. Той успокои и че няма да има проблем както с акредитацията на факултета, така и с дипломите на студентите”. Това пише днес „24 часа”, като припомня, че болницац „Лозенец” е тяхна учебна база сега.

„Решението, до което стигат бъдещите лекари и министърът след вчерашния си разговор, е те да изпратят писмено в Министерството на здравеопазването всички въпроси, които имат по казуса”, информира вестникът и цитира думите на министъра: „Постарах се да отговоря на почти всичките им въпроси, но за да имат сигурност и гаранция за това, което предлагаме, се разбрахме да направят запитване с всички въпроси, които ги вълнуват, писмено. Здравното министерство ще отговори, което ще е гаранция, че това ще се случи и евентуално аргумент да търсят вина от нас, ако не се случи”.

Изданието информира още, че с лекарите, работещи в „Лозенец” сега, ще се проведат индивидуални разговори, след което към тях ще бъдат отправени конкретни предложения, така че да удовлетворят в най-висока степен изискванията им.

„Имаше предложения и „Лозенец” да премине към Софийския университет, за да остане учебноклинична база на Медицинския факултет. Това обаче означва лечебното заведение да стане търговско дружество, напомни Ананиев. „Ние няма да позволим единствената многопрофилна детска болница да е търговско дружество. Тя ще бъде по чл. 5 ( от Закона за лечебните завдения, б.а.), където държавата ще може да я подпомага извън финансирането от здравната каса”, категоричен бе той”, четем още във всекидневника.

„Труд” се спира на делото срещу бившия здравен министър Петър Москов за бартера с турските ваксини. „Бившата шефка на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Асена Стоименова даде показания по делото срещу бившия министър на здравеопазването Петър Москов, заместника му Адам Персенски и още трима души, подсъдими за бартера с турските ваксини през 2015 г.

Стоименова обясни подробно, че ваксините „Пентаксим” се състоят от 5 елемента, четири от които се произвеждат в Лион, Франция и се изпращат в насипен вид в Турция. Там се добавя петият елемент и се доопаковат. Процесът се контролира от френската фирма, а притежател на разрешителното за употреба е турският клон на същата фирма”, пише изданието.

„Ваксината „Пентаксим”, произведена по този начин, не е разрешена за използване в България”, категорична бе бившата шефка на ИАЛ пред спецсъда. Тя обясни, че причината е в спецификата на производството и няма нищо общо с качеството, безопасността и ефикасността на крайния лекарствен продукт. „Произведеният частично в Турция "Пентаксим" според българското законодателство го прави неразрешен за използване в България, въпреки идентичността на съдържанието”, обясни Стоименова”, допълва публикацията и припомня, че досега показания по делото са дали министри от кабинета „Борисов” 2 и 3 - Теменужка Петкова, Румяна Бъчварова, Николай Ненчев и Ивайло Калфин.

„Сега” пък се спира на листата на чакащи в болниците. „2439 са записаните в листата на чакащите пациенти на болниците, сочи справката на здравната каса. Подобен беше броят на чакащите прием и преди година. Традиционно повечето пациенти са записани за прием за декември или януари, което значи, че реално чакащи за планов прием болни почти няма”, четем във всекидневника.

„Въвеждането на национална листа на чакащите за планово лечение в болниците беше регламентирано при предишния кабинет "Борисов", когато имаше намерение и част от лечението, плащано от НЗОК, да бъде отделено в допълнителен пакет, за който касата да отпуска помалко пари. Така за диагнози, за които може да се чака, трябваше да се формират листи на чакащи, а целта беше да се разтовари бюджетът на касата. Разделянето на пакетите така и не се осъществи, но листата на чакащи остана. Преди две години обаче тя беше почти двойна и записаните в нея бяха 4600 души. Оттогава броят на разсрочените пациенти намалява”, отбелязва вестникът.