„Здравеопазване” може да се прави само след трайни решения, които ще се реализират от всяко следващо управление”. Това казва председателят на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова във връзка с дебата за здравноосигурителния модел, цитирана от „24 часа”.
„Няма решения в сектора, които да дават краткосрочни ефекти, и реализацията на повечето от тях изисква време. Смятам, че ние вървим стриктно по програмата за управление на правителството на ПП ГЕРБ и „Обединени патриоти”. Един от елементите в нея е усъвършенстване на здравноосигурителния модел, но ключов приоритет за нас е изграждането на единна национална здравна информационна система. Тя ще осигури прозрачна и добре контролирана система и ще даде възможност за коректно събиране на информацията и всичко ще бъде полезна база за добър осигурителен модел”, посочва още д-р Дариткова и отбелязва: „В рамките на сега съществуващия модел с 8-процентна вноска за следващата година ще предложим нормативни промени, които да позволят ефективно разходване на средствата за здравно осигуряване.”
Вестникът публикува и позицията на депутата от БСП проф. Георги Михайлов, който отбелязва: „От 9 млрд. лв., които се вливат в здравната система всяка година, само 4,8 млрд. са обществен ресурс, а останалите пари идват от джоба на гражданите. Сега се предлага да се налеят нови средства, без да се променят правилата за финансиране в системата чрез финансира на лечебните за ведени от клинични пътеки, които са недооценени като стойности и чрез съществуването на търговски дружеста - лечебни заведения. Този основен механизъм на управление на системата изтласка пациента за тези 20 години в периферията и постави търговския интерес в центъра”.
„Според стандарте на СЗО, страна, която принуждава гражданите си да плащат повече от 20% от джоба си за здравеопазване не защитава техните здравни инетреси, а у нас този процент е над 45. Новите предложения не изясняват при оставащата стара система на финансиране къде ще отиват тези средства. Още повече, че чрез тях се легализира доплащането от страна на българските граждани”, допълва проф. Михайлов.
Депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер от своя страна коментира: „Нашата политическа група от години подкрепя модела с пълна демонополизация на НЗОК и конкуренция между финансиращите органи, което ще осигури контрол и прозрачност в системата”. Тя обаче отбеляза, че в обществените среди коментарите са свързани предимно с втория модел със задължително допълнително осигуряване, в който формацията не приема няколко неща, сред които границата от 700 лв., до които ще плаща НЗОК. „С този модел не става ясно и какво ще правят пациентите с повече от едно заболяване, а освен това не се гарантира, че няма да има други плащания извън регламентираните.
Онкоболните, трансплантираните, хората с редки болести, тези, които ще трябва да претърпят инвазивни процедури в кардиохирургия или неврохирургия лечението им с границата от 700 лв. автоматично отива при застрахователите, които никак не са готови да поемат такава тежест”, посочва д-р Джафер, цитирана от „24 часа”.
„Телеграф” се спира на вчерашното заседание на специализирания съд, на което четирима души, заподозрени в участие в нелегални схеми с онколекарства, бяха оставени в ареста. „17 броя опаковки от лекарство за лечение на рак е предала управителката на болница „Йоан Павел” - Небесна Балджийска, на организатора на схемата, за да бъдат продадени на черно.
Това стана ясно по време на вчерашното заседание на Апелативния специализиран съд. Лекарката ги предала лично на Милослав Пейков, който е сочен от прокуратурата за тартор на групата”, пише изданието.
„Апелативните спецмагистрати вчера потвърдиха ареста на сочения за тартор Пейков, както и на Борислав Сотиров, Калоян Молалийски и Делян Генсузов. Докторките Небесна Балджийска и дъщеря й Зора, както и фармацевтът Светлана Тюлекова остават под домашен арест заради разклатено здраве”, допълва публикацията и уточнява, че определението на съда е окончателно.
