Протестът на чакащите за трансплантация на бял дроб пред МЗ и предложението на министър Ананиев държавата да плаща интервенцията в клиники и извън Европа, намират място на страниците на някои от днешните всекидневници. „Държавата ще финансира трансплантации и в страни извън ЕС, след като всички болници в съюза вече отказват да приемат чужди пациенти, независимо от коя държава са. Причина за това е липсата на достатъчно трупни донори, от една страна, а от друга на достатъчно медицински персонал, най-вече сестри. Промяната е разписана в Наредба 2 за медицинските и други услуги и бе обявена от здравния министър Кирил Ананиев. Тя се отнася основно за пациентите, нуждаещите се от нов бял дроб, тъй като такива трансплантации у нас не се правят“, пише „24 часа“.
„Това е краткосрочната мярка, която ще реши проблемите на тези хора, уточни министърът. Паралелно с това продължава обучението на български специалисти. До момента е минало краткосрочното двуседмично, а след Нова година предстои и дългосрочно - 6 месеца. Първите трансплантации на бял дроб у нас трябва да станат факт през 2021 г., като в тях ще се включват и доказани специалисти от чужбина, увери той. 18 българи чакат за трансплантация. Част от тях и техните близки, подкрепени от пациентски организации, излязоха на безсрочен протест пред здравното министерство вчера с искане за оставка на Ананиев заради невъзможността му да се справи с проблема“, допълва още изданието.
Заради зачестилите нападения на медицински специалисти редица университети създават програми за самозащита, информира „Телеграф“. „Студентите в Медицинския университет в София от тази година вече се записват на курс по самозащита. Той включва теория и психология на самоотбраната, както и практически занимания по специализиран ръкопашен бой. В Медицинския университет в Пловдив също имат намерение от следващата учебна година да въведат свободно избираема подготовка по самоотбрана за младите лекари и специализанти към Катедрата по физиология, в която влиза секция по физическо възпитание и спорт“, съобщава медията.
„Насилието над лекарите е родило и чисто българска застраховка. Новият застрахователен продукт осигурява помощ на хората в бели престилки. Той е пригоден както за индивидуални, така и за групови практики. Индивидуално договор се подписва с правоспособни лекари, медицински персонал (медсестри, лаборанти и др.) и парамедици. Груповата застраховка се сключва от лечебното или здравното заведение в полза на лекари и медицински персонал, които работят по договор със съответното заведение. При възникване на застрахователно събитие пострадалият трябва да заяви претенцията си и да представи служебна бележка от МВР, уверение, че е бил на работа по време на инцидента, медицинско удостоверение или болничен лист, а при престой в болницата - епикриза. При летален изход близките на медика представят извлечение от смъртен акт, за да получат пари по застраховката. Статистиката показва, че почти всеки втори лекар в България е бил обект на агресия, а едва 16 на сто са били подложени на посегателство само веднъж, показва показва анкета на Българския лекарски съюз. Насилието над медиците е предимно вербално - в 81% от случаите. Една пета от тях обаче са обект на физическа разправа“, допълва изданието.
„Монитор“ съобщава, че едва 20 на 1000 души даряват кръв у нас, докато по стандартите на СЗО трябва да са 50. „Като причини за ниската активност у нас почетният председател на БЧК Христо Григоров посочи демографската криза и застаряването на българското население. "Всяка година пролет и есен заедно със студентите провеждаме доброволно кръводаряване под името "Капка по капка - живот". Има и един фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Отношението на корпоративния бизнес в последните години е засилено. Те са разбрали, че това е тяхна социална отговорност", каза той пред Фокус. По думите му 80% от кръвта в Европа се събират на терен, чрез изнесени пунктове. Вчера депутатите в Народното събрание се включиха в инициатива за безвъзмездно даряване на кръв, за да насърчат подобни начинания.
Григоров обясни, че отзивчивостта на народните представители е голяма и че повече от 1/3 от депутатите даряват кръв. Според него доброволното кръводаряване е част от възпитанието, което младите хора трябва да придобият“, уточнява медията.