Трансплантациите намират място в днешния брой на „Дума“. „Да бъдат реализирани от 70 до 100 донора на година е целта, която са си поставили МЗ и ИАМН. Това обяви зам.министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков при откриване на обучение за лекари на тема "Органно донорство и трансплантация - предизвикателства и перспективи" в Европейския ден на донорството и трансплантациите“, съобщава медията.
„За присаждане на бъбрек чакат 1032 български граждани, 52 - за черен дроб, 41 - за сърце, 19 - за бял дроб, а 10 - за панкреас. Това сочат данните на Изпълнителната агенция "Медицински надзор". До 10 октомври в страната е имало 12 трупни донора. Направени са 25 бъбречни трансплантации, 2 сърдечни и 10 чернодробни“, допълва изданието.
„Позицията на Българския лекарски съюз, чийто заместник-председател съм, а и моята лична позиция е, че ако обществените средства се разпределят между повече здравноосигурителни фондове, нито здравното обслужване ще се подобри, нито ще се подобри качеството на оказваните медицински услуги. Разпиляването ще доведе до повисоки административни разходи. Съвсем друг е въпросът, ако има възможност за надграждане под формата на допълнителна здравна осигуровка или нещо подобно, над вече налична сума в НЗОК. Да се разпределят обаче наличните пари между повече фондове, би могло да се окаже фатално.“ Това каза зам.-директорът на „Пирогов“ и зам.-председател на БЛС проф. Николай Габровски в интервю за „Монитор“.
„Очакваме догодина да има около 200 милиона лева повече за финансиране на болничната помощ. За първи път обаче се случва нещо друго, което според мен е много важно, но някак си остана малко встрани. За първи път сумата, която ще бъде дадена и ще получи здравеопазването, няма да отиде в т. нар. обеми, а ще отиде за увеличаване на стойностите на клиничните пътеки. Това означава, че ако цената за лечение през последните години е била почти една и съща, догодина тази тенденция ще се промени и ако бъдат излекувани същият брой пациенти, лечебните заведения ще получат за това по-голяма сума. Това е много благоприятно в няколко отношения и променя цялостно нагласите в системата. Броят на хоспитализациите в България е много над средния за Европейския съюз. Това показва, че на места има занижаване на критериите за хоспитализация. Причината е ясна - единственият начин да има достатъчно приходи в лечебното заведение е чрез прием на повече болни. Чрез осезаемо повишаване на цените на клиничните пътеки ще се намали това напрежението върху болниците и те ще могат да получат повече пари за един и същ обем дейност. Това е съществена промяна в мисленето и определено може да се каже, че е успех“, допълва още той.
„Телеграф“ информира, че Здравната каса заплаща разходите по смяна на челюстта само на хората между 65 и 69 години, с което дискриминира всички останали, които също се нуждаят от зъбни протези. „Това става ясно от становище на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), което е потвърдено и от съда. То идва след жалба на гражданин, на когото преди две години се наложило да бъдат извадени всички зъби от горната челюст вследствие на възникнала инфекция. Човекът към този момент бил на 47 години. Зъбната му протеза не била евтина, а имала и определен срок от 2-3 години на годност, след изтичането на който се налагало да бъде подменена с нова. Разходите обаче не се поемали от касата, защото не бил на възраст между 65 и 69 години“, пише всекидневникът.
„Човекът се оплакал, че е дискриминиран по възрастов признак. Според него чл. 12 от денталния Национален рамков договор (НРД) за 2018 г. облагодетелства едни здравно осигурени лица - на възраст от 65 до 69 години, за сметка на други, непопадащи в този възрастов диапазон, какъвто е и неговият случай. От здравната каса смятат, че оспорваната разпоредба не нарушава права, а гарантира правото на определени категории лица да получат необходимата и полагащата им се медицинска помощ. Министерството на здравеопазването и Българският зъболекарски съюз също оспорват жалбата, посочвайки, че това е позитивна мярка. Според Комисията за защита от дискриминация обаче предоставянето на здравни услуги с определени финансови преференции само на лица между 65 и 69 години създава предпоставки за непряка дискриминация по признак "възраст" спрямо лицата извън тази група. Затова се предписва на министъра на здравеопазването, НЗОК и Българския зъболекарски съюз да предприемат всички необходими мерки за премахването на фактическата дискриминация, в която се намират здравнооситурените лица, с цялостна обеззъбена горна и/или долна челюст извън групата от 65-69-годишна възраст. Резултатът от тези мерки следва да бъде създаването на критерии и гаранции за достъп до тези мeдицинcки изделия посредством пълно или частично заплащане от страна на държавата без оглед на възрастта на лицата. Решението е потвърдено на първа инстанция в съда“, допълва медията.
