„Нито едно общинско здравно заведение в Пловдив не желае да се обединява в холдинг със закъсалата МБАЛ "Св. Мина". Болницата е потопена в дългове от 1,5 млн. лева, а лекари и персонал не получават в пълен размер заплатите си“, четем днес в „24 часа“.
„Един от вариантите беше да се направи сдружение с останалите заведения, но шефовете им се опасяват, че ще прехвърлят средства към губещата "Св. Мина" и може и те да закъсат", обясни зам.-кметът Розалин Петков. Той е категоричен, че за тази година общината е изпълнила ангажимента си, като е дала безвъзмездно 1 млн. лева на лечебницата. „Следващата помощ от 1 млн. лева може да е догодина“, допълни Петков.
Той е провел разговори с НАП, като е помолил приходната агенция да не удържа осигуровки и данъци от "Св. Мина" за 2 месеца, за да може персоналът да има възнаграждения“, допълва изданието.
„Не е отпаднал вариантът лечебницата да бъде слята с МБАЛ „Св. Пантелеймон“. Това обаче може да стане през септември след решение на общинския съвет“, каза зам.-кметът.
Според него бившата Втора градска имала двойно повече приходи от клинични пътеки. При сливането персоналът от "Св. Мина" щял да бъде запазен, единствено администрацията се намалявала“, пише още вестникът.
„Труд“ се спира на цените на някои медицински услуги по морето. „Летовниците в Слънчев бряг плащат между 100 и 120 лв. минимум за пристигането на линейка от частна клиника. По груби сметки излиза, че линейките вземат над 20 лева на километър. Транспортът с частна линейка от Златните е за около 50 лв., тъй като към базовата такса за превоз от 30 лв. в рамките на града се добавя левче за всеки допълнителен километър“, четем в ежедневника.
Според изданието най-потърпевши са чужденците, от които командировани екипи в частни медицински центрове взимат по 60 паунда за обикновен преглед.
„Източник на "Труд", даващ дежурства във въпросните центрове, разкри и схема за източване на здравни застраховки на западни туристи. След преглед чужденците задължително се пренасочват към лечебно заведение, чийто собственик държи и медицинския център. Там на пациента се извършват допълнителни изследвания и процедури, пише се епикриза и се представя пред застрахователя. Цените за услугите са европейски - операция на апандисит например струва 10 000 евро. Частни лица също разкриват временни кабинети по курортите, защото през лятото това е един от печелившите бизнеси“, разказва публикацията.
Някои издания пък информират за болници, в които вече е въведена системата за пръстов идентификатор. „На 60 пациенти е извършена първоначална регистрация в русенската болница с пръстов идентификатор, съобщиха от лечебното заведение. Болницата в крайдунавския град бе сред първите в страната, поканена да участва в експерименталната регистрация с биометрични данни. За двете седмици, през които се тества новата система, са отразени и над 100 събития, свързани с медицински дейности“, пише „Монитор“.
„Три отделения в многопрофилната болница – терапевтично, ортопедично и интензивно терапевтично, приемат пациенти с пръстов идентификатор. При работата с идентификаторите няма възникнали сериозни проблеми, които да пречат на дейността на служителите или на приемането и лекуването на пациентите, отчитат от здравното заведение и допълват, че новият метод спестява време за обработка на документацията“, допълва вестникът.
„От вчера в Бургаската болница се въведе пилотно новата система за пръстова автентификация. Тя ще работи паралелно със старата, която приема пациенти чрез чекиране на личните им карти“, пише пък „Дума“.
„Целта на ранното въвеждане е плавното преминаване от единия на другия софтуер. Това трябва да се случи до 1 октомври, когато в сила ще бъде само системата за пръстова автентификация. Дотогава персоналът ще бъде достатъчно подготвен, за да може бързо да обработва пациентите и да им спести време за чакане. УМБАЛ-Бургас вече разполага с 5 устройства за пръстова автентификация. Две от тях са на регистратурата на Приемно-спешното отделение, а останалите - в Отделението по хемодиализа, Родилно и Отделението по неонатология“, информира материалът.
