Омбудсманът: Заплащането на болниците трябва да се обвърже с крайния резултат на лечението

Липсата на достатъчен брой легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, както и хосписи и домове за медико-социални грижи са сред водещите проблеми, заради които гражданите са изпращали жалби до омбудсмана през миналата година. Това става ясно от годишния доклад на институцията за 2024 г., внесен за разглеждане в Народното събрание.

В доклада е записано, че анализът на жалбите по повод болничното лечение показва, че заплащането по клинична пътека често става причина за преждевременно изписване на пациентите при достигане на определения минимален болничен престой. „За съжаление след приключване на активното си лечение пациентите и техните близки разполагат с ограничена възможност за продължаването му, което нарушава техните права“, казват от институцията омбудсман.

Провеждането на рехабилитация по клинична пътека в специализираните болници за рехабилитация (СБР) се извършва с предварително записване, местата са ограничени, което е причина за недоволството на гражданите, които обръщат внимание, че се налага да стоят на опашки, за да резервират болничен престой. След отправяни от институцията на омбудсмана по този повод препоръки, от ръководството на болниците информират за създадения в лечебните заведения ред за резервации, но като цяло проблемът с недостига на легла за хоспитализации по клинична пътека остава нерешен.

Както всяка година, постъпват оплаквания на граждани от  хигиената и битовите условия в болниците, в това число от състоянието на помещенията и количеството и качеството на храната, достъпа до външна среда, условията за свиждане и други. Доплащането също е повод за недоволство на граждани, които съобщават, че са принуждавани да избират допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения, в разрез с разпоредбите на изискванията на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ

„В тази връзка следва да се отбележи, че евентуален отказ на граждани да „поискат" и заплатят за такива услуги би довел до конфронтация с персонала и евентуално компрометиране на лечението. В жалбата си възрастен гражданин съобщава, че не е разбрал за какво точно са заплатените от него суми и изразява очакване те да му бъдат възстановени от НЗОК“, пише още в доклада.

Жалби и сигнали са постъпили в институцията и по повод медицинското обслужване в хосписи и в заведения за социални услуги, като констатацията на близките е, че на практика такова. Достъпът на близките до пациентите/ потребителите на услуги е силно затруднен, като същевременно те не се обгрижват от персонала и не получават здравна грижа в достатъчен обем. Анализът показва, че на практика липсва текущ контрол върху дейността на тези заведения.

„Във връзка със сигналите институцията на омбудсмана се е обърнала към контролните органи в здравеопазването - Изпълнителна агенция ,,Медицински надзор", регионалните здравни инспекции  и НЗОК  и районните здравноосигурителни  каси, които в съответствие с нормативно определените им правомощия извършват проверки и при констатиране на нарушения налагат предвидените в закона санкции. По повод получените отговори граждани изразяват недоволство, че в тях основно се цитират данни от медицинската документация и писмените обяснения и становища на медицинския персонал, а не се кредитират техните твърдения и не се проверяват подробно всички изложени от тях факти и обстоятелства, както и че констатираните при проверките нарушения са несъществени“, се казва в доклада.

От институцията омбудсман допълват още, че продължават да липсват правила за добра медицинска практика и медицински стандарти по редица специалности, въпреки многото осъдителни съдебни решения и такива на ВАС.

Омбудсманът препоръчва да се създадат условия за гарантиране провеждането на комплексно лечение на пациентите по време на болничния им престой - както на основното заболяване, така  и на съпътстващите го заболявания и увреждания; да се вземат мерки за съхраняване на лечебните заведения за болнична помощ в райони с по-нисък nациентооборот, в това число относно обезпечеността им с персонал и модерно оборудване, осигуряване на медицинска помощ с достатъчен обем и качество и да се промени начина на финансиране на болниците като се обвърже заплащането с крайния резултат; мониториране и отчитане удовлетвореността на пациентите.

Според институцията трябва да бъде засилен контрола върху избора от пациента на допълнително поискани и заплатени от него услуги и недопускане на случаи на принуда, да бъде осигурено високо качество на медицинските услуги за хората с редки болести, да бъдат приети правила за добра медицинска практика по всички специалности и да има контрол върху спазването им, както и да бъдат обмислени нормативни промени, с които да се гарантира в достатъчна степен защитата на правата на пациентите.