Около 2 млрд. лв. е доплащането от джоба на пациента годишно, сочи проучване

На първо място сме в ЕС по хоспитализации на 1000 души население, но липсва специализираност и ефективност на това лечение. Това показват данните от националното представително проучване на „Алфа рисърч“, представено на Националната кръгла маса „Дискусия за бъдещето в здравеопазването“.

Според изследването е скъсана връзка между резултат, достъп, икономически стимули и солидарност.

Пет са проблемните характеристики на сегашния здравноосигурителен модел – 75% от анкетираните смятат, че липсва добро качество на здравеопазването и равен достъп, както и че липсва стимул хората да се осигуряват върху реалните си доходи, 76% смятат, че няма равен достъп на всички граждани до качествено здравеопазване. 62% от анкетираните са категорични, че здравната система не осигурява достойни доходи на медицинските специалисти, а 69% - че не е солидарна.

Въпреки високата хоспитализация, смъртността у нас е по същите причини като в ЕС, но с много по-висок дял на сърдечносъдовите заболявания (60-70%), следвани от онкологичните. България е и втората държава в ЕС с най-ниска продължителност на живота – средно 74 години, при средна продължителност в ЕС 80,6 години.

Хората вече имат изискване за съвременни болници, апаратура, лекарства и лечение, изискващи значителен финансов ресурс. Установят и необходимостта от стандарти и оптимално използване на медицинските услуги. Изследването е установило и силна зависимост на профилактиката и възможностите за ранна диагностика от типа населено място и доходите - 36% от мъжете  и 42% от жените над 65 г. са с три и повече хронични заболявания. Без заболявания са едва 15%.

С 2 млрд. лева пациентите дофинансират здравната система, сочат още данните на „Алфа Рисърч“. Около 30% е прякото финансиране. Въпреки огромни преки плащания, едва 35% знаят върху каква сума се осигуряват, а 21% знаят колко точно отделят месечно за здравеопазване. Само 7% пък са проверили здравното си досие. Изводът на социолозите е, че липсва икономическа заинтересованост у хората да проверяват здравното си досие.

Според изследването оптимизмът за нова здравна система е крехък. 51% смятат, че е възможен нов модел. Само 6% обаче са склонни лично да внасят повече от здравната си вноска, въпреки че огромната част от хората реално плащат много повече.

81% настояват за силен контрол и са склонни да приемат допълнителни фондове, участие на пациентите при заплащане от Здравната каса, втора здравна застраховка, но при гарантирано премахване на доплащането.

Изводът от изследването е, че желаният здравен модел за българите е баланс между качество и достъпност – профилактика, равен достъп до специалисти и навременна спешна помощ.