Общинските болници са в безизходица, далеч от вниманието на политиците

Общинските болници са лечебните заведения, които гарантират качествена, достъпна и безотказна денонощна медицинска помощ на хората по места, но ситуацията, в която те се намират в момента, е трагична и безнадеждна. Твърде малко са политиците, които проявяват желание да вникнат в проблема и да инициират промени, които биха помогнали за тяхното стабилизиране. Това заяви председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев, управител на МБАЛ – Чирпан, по време на дебат „Има ли бъдеще общинското здравеопазване в България“. Интерес към дискусията обаче проявиха само двама представители на политически сили – доц. Георги Йорданов от БСП и д-р Петър Гайдарски от „Изправи се, България“. Д-р Тотев обясни, че е получил уверение и от ГЕРБ за бъдеща среща по темата.

Той бе категоричен, че

проблемите на общинските болници са пренебрегвани от години,

независимо от това, че при сега действащата нормативна уредба те осигуряват с болнична помощ не само населението на общините, но и обслужват в своите лаборатории и структури за образна диагностика „Спешна помощ“, общопрактикуващите лекари и лекарите от специализираната извънболнична помощ, а така също и осигуряват консултации със специалисти на спешните звена. Тази тяхна роля обаче остава незабелязана и дори публично пренебрегвана от политиците и обществото, категоричен бе д-р Тотев.

„Общинските болници не са апендиксът на системата, който трябва да се изреже, защото според много внушения той поглъща пари, но не произвежда резултати. Истината е, че на тези болници разчита населението в цели региони с малки градове и села, където няма лекар, фелдшер или дори медицинска сестра, а „Спешна помощ“ се е превърнала в едно транспортно звено поради дефицит на медицински персонал“, каза той.

„Превърнали сме се в едни малки „пироговчета“,

подкрепи думите му д-р Кети Маналова, управител на МБАЛ – Казанлък. Тя подчерта, че ако има нещо, което притеснява най-много и би трябвало да предизвика реакцията на управляващите, от която и политическа сила да са те, това е задълбочаващият се дефицит на кадри.

„Нямаме как да привлечем млади лекари, ситуацията с медицинските сестри е плачевна. Зимата ще я изкараме някак, ще икономисваме от отопление, ще пестим от всичко. Но с липсата на медицински специалисти няма как да се справим“, категорична бе д-р Маналова. Като пример за финансовите трудности, с които се сблъсква ръководената от нея болница, тя даде приходите от клиничните пътеки:

„Имаме пътеки, по които за 3-дневен престой НЗОК ни заплаща 178 лв. Един леглоден за психично болен се заплаща 56 лв. Ние поехме обслужването на COVID пациентите по време на пандемията, всички общински болници с ОАРИЛ от второ ниво получавахме заплащане за тях, сега пак ги обслужваме, но вече на получаваме заплащане“, обрисува картината в общинските лечебни заведения тя.

„Необходима е законодателна промяна, която да внесе яснота относно структурата и начина на финансиране на общинското здравеопазване. Не може да ни се спускат стандарти, измислени от някой някъде, и ние да бъдем задължавани да ги изпълняваме. Един прост пример – за нивото на болницата, която аз ръководя, са необходими шестима хирурзи, а ние имаме работа за трима. Но плащаме заплати на 6“, каза д-р Пламен Цеков, управител на болницата в Севлиево.

„Поне 3000 лекари в болничната помощ са назначени просто заради стандартите

и това гълта значителен ресурс“, допълни той.

Д-р Цеков изрази също така мнение, че като цяло стандартите отразяват конюнктурни интереси или се създават в интерес на някое конкретно лечебно заведение.

„Няма кой да защити общинското здравеопазване обаче“, каза управителят на МБАЛ – Севлиево.

Д-р Цеков бе категоричен, че е необходима промяна в чл. 5 от Закона за лечебните заведения, който дава право на държавата да заделя ресурс за дълготрайни материални активи и да го предоставя на държавните лечебни заведения.

„Този текст трябва да се промени така, че тази възможност да важи и за общинските лечебни заведения“, подчерта той.

Да има ясно и адекватно остойностяване на труда на медицинските специалисти и този процес да не бъде поверяван на случайни хора, а да бъде въведен прозрачно след публично обсъждане, призова д-р Цеков. „Не може една операция за апандисит да бъде оценена на една стойност за общинските болници, а на значително по-висока – за областни и университетски“, каза още той и допълни, че има и други драстични диспропорции. В тази връзка той изрази мнение, че не е редно формирането на работната заплата в системата да почива на неясни правила и да бъде оставено на волята на самите ръководители на лечебни заведения, защото голямата разлика в заплатите на директори и на редови лекари също демотивира младите медици.

„Има едно внушение, че медицинската помощ, която се оказва в общинските лечебни заведения, е на ниско ниво. Това негативно политическо говорене е много вредно“, подчерта от своя страна д-р Богомил Бойчев, управител на МБАЛ – Тутракан.

„Хеликоптери ще си купим, лекари и сестри обаче няма как да си осигурим“,

каза д-р Петър Гайдарски, хирург в МБАЛ – Разлог и водач на листата на „Изправи се, България“ за област Благоевград. Той апелира за прозорливо и отговорно отношение на политиците за решаването на тежкия проблем с дефицита на млади медицински специалисти.

Д-р Гайдарски обясни, че има много още какво да се желае по отношение рационалното използване на финансовия ресурс в системата и заяви, че разходите на НЗОК за лекарства на практика представляват най-голямата част от нейния бюджет, като посочи процент 35%.

Доц. Георги Йорданов заяви, че БСП се отнася с особено внимание към проблемите на общинското здравеопазване и ще продължи да настоява за статут на защитени болници за общинските лечебни заведения.