Несправедливо е да се плащат лекарствата над лимита, но не и медицинската дейност

Красимир Грудев е председател на Националното сдружение на частните болници (НСЧЛ) от април месец тази година. Той има повече от 15 години опит в мениджмънта на частното болнично здравеопазване. През 1999 г. става учредител и мажоритарен собственик на едно от първите частни лечебни заведения в Пловдив –  „Медицински център Тримонциум” ООД, осъществяващо болнична дейност в областта на офталмологията, ортопедия и травматология, акушерство и гинекология, хирургия. Учредител и съсобственик е на „МБАЛ Тримонциум” ООД (2008). Председател на УС на Фондация „РАЦИО” от 2003г. Два пъти е бил избиран в УС на НСЧБ.

Г-н Грудев, лечебните заведения взехте решение на последната си среща за създаването на Болнична федерация. Какво ще представлява тя?

Постигнали сме съгласие за обединяване под някаква форма. Оставили сме на отделните организации да преценят първо дали ще участват и второ – под каква форма биха участвали. Формите, които предлагат от ББА са като гражданско сдружение, което е по-лесно за сформиране и по-малко ангажиращо или като федерация, но още не сме взели решението, т.е. да сме го подписали като меморандум или нещо подобно.

Дали биха се съгласили всички болнични асоциации предвид факта, че лечебните заведения се различават както по форма на собственост, така и по обслужваните пациенти?

Постигнали сме консенсус по въпроса, че в това обединение ще взимаме решения, които са от общ характер, които са общовалидни и възприети от всички. И тъй като, макар и само в двете срещи, които имахме досега, имаме единомислие по доста от въпросите, се надявам, че ще постигнем такова единомислие и занапред.

Как ще помогне обединението за решаването на проблемите, които имате и какво не може да се реши с помощта на сега съществуващите сдружения и асоциации?

На първо място ще покаже, че колкото и да са различни те, имат общи проблеми, общи цели и общи разбирания за това как трябва да се решат нещата. Това е много важно, защото обикновено се делят болниците на „частни“ и „други“.  Т.е. частните са нещо различно, нещо извън системата, нещо, което даже в известен смисъл не съществува за системата. Те са някаква притурка, лукс, излишък, те са тези, които източват Касата, които взимат пари на пациентите, пък другите, видите ли, никакви пари не им взимат – неща, които са откровена манипулация. Проблемите на всички търговски дружества, защото независимо дали са частни, общински или държавни лечебни заведения, са аналогични поради простия факт, че всички сме подчинени на Закона за счетоводството. Ако някоя болница като търговско дружество трупа загуби, по Закона за счетоводството тя търпи санкции, следва фалит, ликвидация и т.н. Трябва ясно да се каже, че независимо от формата на собственост проблемите на лечебните заведения у нас са едни и същи и законите са едни и същи за всички.

Второ – лимитите са еднакви и за нас, и за държавните, и за общинските болници. За всички нас те са огромна тежест и огромна пречка за развитие.

Трето – липсата на специалисти. Независимо, че ние с цената на да кажем по-добър мениджмънт и на намиране на допълнителни форми за финансиране на дейността, успяваме да дадем по-добри заплати на някои специалисти и да ги задържим, това не означава, че и при нас не стои този проблем и особено проблемът с медицинските сестри – той е всеобщ. Медицинските сестри не достигат както за нас, частниците, така и за държавните и общинските болници.

Друг проблем, който съществува пред всички и беше и основния предмет на дискусията ни, е неправилното остойностяване на дейността, а именно диспропорцията в цените на клиничните пътеки. Има група, които са силно надценени, има силно недооценени и такива, които са нормално оценени – покриват се разходите и се изпълнява дейността. Силно недооценени бяха пулмологичните и педиатричните пътеки, за които Лекарският съюз поде кампания да се коригират цените, но не са само те. Много от пътеките и процедурите са в тази група. Това, което НСЧБ предложихме и се възприе от всички, е да се въведе ред и пропорционалност при оценяването на клиничните пътеки и най-бързият начин да се направи това е като се ползват готови, отдавна работещи, доказали ефективността си във времето. Като най-близка до българската система сме избрали британската система на клиничните пътеки. Взели сме за база една от пътеките, аналогични на нашите, най-скъпоплатената, и сме спазили пропорцията, залегнала в английската система. Например една сърдечносъдова операция, която да речем у нас е 10 000 лева, във Великобритания ще е 10 000 паунда (цифрите са условни). Срещу нея обаче една апендектомия във Великобритания струва 2000 паунда, а в България – 500 лева. Нарушено е съотношението. Ние вярваме, че във Великобритания, вследствие на многогодишен опит, такива диспропорции отдавна са преодолени. Затова, ако приемем, че съотношението на една апендектомия в Британия към най-скъпата кардиохирургична интервенция е 1:5, то и в България трябва да е 1:5.  При това преизчисляване може да се постигне бързо и лесно изправяне на диспропорциите в съотношението на българските пътеки. Това може да стане буквално за една седмица. Ние сме го направили. Вероятно при това положение на някои надценени пътеки ще им бъдат намалени цените, за да има справедливост при разпределението на ресурса и така ще има достатъчно ресурс, за да се изпълняват клиничните пътеки, а не някои от тях да се прескачат или заобикалят. Наясно сме, че има такива, които лечебните заведения ги отбягват.

Това ще реши ли проблема със заплатите?

Ако се наложи оценяването на пътеките по този начин, тогава по естествен път специалистите, които работят в лечебните заведения ще бъдат достатъчно добре заплатени и няма да има недоплатени и никой няма да се оплаква, че изкарва парите на колегите си. Това също е проблем, който касае всички лечебни заведения, независимо от собствеността им. Като пример давам една многопрофилна болница, в която има хемодиализа. В момента на цените, на които се изпълнява хемодиализата, покрива само консумативите, няма за апаратура, няма за заплати, няма за нищо, и другите специалности мърморят, че издържат хемодиализата с труда си. Това не е вярно – те не я издържат с труда си, не работят повече, просто са диспропорционални цените на пътеките и просто са дадени повече пари на едната специалност отколкото на другата. Това подреди ли се, оттам нататък всичко е лесно – и задържането на лекарите, и доброто осчетоводяване на дейностите, и правилното планиране на ресурсите.

Какви действия ще предприемете на базата на преизчисляването на пътеките, което вече сте направили?

Ще направим една сверка, защото при автоматично пренасяне може да се получат изкривявания. Колкото и да са еднакви има разлики при условията на изпълнение в България и Великобритания. Смятаме да покажем това съотношение на Здравната каса и да ги накараме да променят цените на пътеките на тази основа. Имаме разбирането и на Лекарския съюз. На срещата бяхме поканили д-р Маджаров и той изрази пълно съгласие с този подход като най-лесен, най-бърз и най-коректен по отношение на изправянето на диспропорцията. Това, което смятаме да направим заедно с БЛС, тъй като те са хората, които комуникират и договарят с Касата, да внесем това предложение за корекции с конкретни цени и да настояваме за реализирането му. Бюджетът за болнична помощ ще нарасне, но може да се окаже и че парите са в пъти повече от сега определените. На сегашните 2 млрд., може да се окаже, че ще са нужни 4 млрд. лева. Ние не си правим илюзиите, че тези пари могат лесно да се дадат, но поне ще се покаже какви пари са нужни, за да бъде стабилна системата. Ако не могат да бъдат отделени от бюджета, трябва да стане ясно кой ще ги доплати, защото това са реалните цени. Най-вероятно ще трябва да са пациентите, но това може да стане чрез въвеждането на доплащането официално, разписано в законите и НРД. Въвеждането на доплащането е една от формите за спасяването на системата. Ако това не се случи, и две години няма да можем да издържим по този начин още.

Смятате ли, че решението е в допълнителното здравно застраховане, така както го предлага министър Ананиев?

Даже това е най-доброто решение. Никъде в цивилизования свят тези неща хората не ги плащат от джоба си. Допълнителните фондове ще събират вноски отново на солидарен принцип и ще ги харчат там, където има необходимост. Другото е много трудно изпълнимо,  много хора няма да имат възможност да си доплащат и това ще създаде социално напрежение. Тези, които нямат възможност да си плащат и допълнителната вноска, трябва да получават социална помощ за лечение, на същия принцип, на който се получават енергийните помощи.  

Ако бъде прието предложението за драстично увеличение на парите на клиничните пътеки, няма ли опасност Касата да каже, че няма пари да плати надлимитната дейност от последните години?

Ние сме показали откъде ще бъдат извадени парите – от здравните осигуровки. В момента т.нар. солидарен модел изобщо не е солидарен. Първо – осигуровки плащат много малко хора, другото се плаща от данъците на същите тези хора и се преразпределят и то по един изключително несправедлив начин. Второ - това, че държавните служители не плащат осигуровки от джоба си ги поставя в позиция на богоизбрани – те имат права само да ползват, но не и да дават. Трето – изравняването на процента здравна вноска за деца и пенсионери, което ще стане факт през 2015 г. Вкарването на пропорционалност и справедливост в тези неща, по наши изчисления ще внесе в бюджета още 1,5 млрд. лв. По отношение на плащането на пенсионерите, имаме предложение да се направят индивидуални партиди на всички лица и осигуровките, които се плащат от държавата по тази партида, да се виждат ясно. Освен това има отдавна взето решение на Надзорния съвет с икономисани средства и пари от резерва да бъдат изплащани задължения за отминали години. И това касае не само задълженията към чуждите каси, но и към българските изпълнители на болнична и извънболнична помощ. Те имат пълното право да го направят още утре и никой няма да ги накаже за това, тъй като към август месец икономиите са 80 млн. лв., а до края на годината икономиите вероятно ще станат 150 млн. лв. Отделно има заделени пари за плащане към чуждите каси и които също могат да бъдат ползвани за плащане на надлимитна дейност, когато не са изразходвани. Има и още един проблем – когато се натрупат надлимитни суми за лекарства, какво се случва? Плащат ги. Медицинската дейност по лечението на пациентите не е нищо по-различно от надлимитното харчене на пари за лекарства. Това е необходимост, която се е появила. Хората не пият лекарства просто за удоволствие, а от необходимост, както и по болници ходят от необходимост. Двете дейности са еднакви, но надлимитното харчене за лекарства се плаща, а за лечение – не. Това е неправилно, защото показва неравностойно отношение, а пари има и цялата надлимитна дейност може да бъде платена още тази година.