За по-малко познатите фунции на бъбреците и как тяхното функциониране оказва влияние върху нашия организъм, разказва д-р Мартин Лубих, специалист нефролог.
Известно е, че бъбреците са чифтен орган разположен в коремната кухина, всеки един от тях е с големина 120-200 гр., като десния е малко по-малък от левия. Като размери той е един от малките по големина вътрешни органи, но е натоварен с разнообразни фунции повечето от които са основни за подържане на живота в организма. Масово е схващането, което определя бъбреците основно като органи отговорни за отстраняване на крайни метоболитни продукти от обменните процеси в организма - урея, креатинин и др. Наистина това е една от основните функции на бъбреците, но наред с нея съществуват и други с не по-малка важност. И така, кои са тези функции и как влияят на нашето здраве, разказва д-л Лубих?
Основната и известна на повечето хора функция на бъбреците е изхвърляне на отпадни метаболитни продукти от организма. Организмът непрекъснато образува крайни продукти от метаболитните процеси. В повечето случаи тези вещества нямат никаква по-нататъчна биологична функция и в по-високи концентрации са вредни за организма като могат да доведат до неговата интоксикация. Такива вещества са уреята, която се получава от белтъчния обмен, креатинина, който се получава от креатина на мускулите, уробилиноген и билирубин от разпада на хемоглобина, както и продуктите на междинен метаболизъм на различни хормони. При наличие на бъречното увреждане и в хода на неговото напредване, постепенно се намалява тази екскреторна фунция на бъреците като в крайния стадий се достига до т.нар. уремия, ако не са били взети своевременни мерки.
Друга много важна функция на бъбреците е регулацията на водния и електролитен баланс. Баланс ознава, че постъпването и отделянето на дадено вещество от организма е в съответствие с неговите моментни нужди. Приема на вода и електролити варира в много широк диапазон, като този прием не винаги е обусловен от нуждите на организма. Например, когато сме жадни пием вода, но също така приемаме вода под форма на различни напитки когато не изпитваме жажда. Също така, храната която консумираме съдържа понякога и значително количество вода. В този случай бъбреците подържат баланса на общото телесно съдържание на вода като увеличават нейното отделяне с урината. Различни минерали като натрий, калий, магнезий и др. влизат в състава на храните които консумираме и често са в количества надвишаващи нуждите. Бъбреците успяват по един много прецизен начин да регулират елиминирането на всеки един от тези минерали /електролити/ по отделно така, че да се подържа баланс на електролитите. Така например, ние можем да приемаме високонатриева или нискокалиева диета като бъбреците ще пригодят по подходящ начин отделянето на ненужните елементи.
Една от малко познатите функции на бъбреците, често приписвана само на черния дроб е екскрецията на лекарства. Бъбреците имат фундаментална роля в елиминирането на медикаменти. За това при налично хронично бъбречно заболяване /ХБЗ/ най-вече -напредналите стадии е необходимо корекция на дозата, увеличаване на дозовия интервал или и двете. Това може да се направи като се определи т. нар. изчислен креатининов клирънс - и оттам да се назначи точната доза на медикамента. Например при диабетици които се лекуват с инсулин, който се разгражда почти изцяло в бъбреците, и се установи намаляване на креатининовия клирънс е необходимо изработване на инсулинов режим, с който да се избегне опасността от хипогликемия. С напредването на хроничното бъбречно заболяване инсулоновите нужди намаляват дотолкова, че голяма част от диабетно болните на диализа не се нуждаят от прилагането на инсулин. Голяма част от болните с бъбречно увреждане са в напреднала възраст, с множество съпътстващи заболявания, които използват различни медикаменти, влизащи във взаимодействия помежду си. Това прави още по-непредвидим ефекта на всеки от тях. Също, трябва да се има предвид, че увредената бъбречна функция променя и чувствителноста на тъканите и органите към медикаментите /т.е. тяхната фармакодинамика/. Например, има повишен риск от увреждане на мускулите при използване на статини, повишена чувствителност към медикаменти от групата на бензодиазепините, повишен риск от хиперкалиемия /която може да бъде и фатална/ при използване на калий съхраняващи диуретици и мн. други.
Навлизаме в територия от много съществено значение за изключително голям брой пациенти - регулацията на артериалното кръвно налягане. Малко хора си дават сметка за ключовата роля на бъбреците в регулацията на артериалното налягане. Кръвното налягане зависи от кръвния обем, а с подържането на натриевия и воден баланс от страна на бъбреците се постига и регулация на кръвния обем. Или казано по друг начин, чрез обемния контрол, който бъбреците оказват те участват пряко и в контрола на кръвното налягане.
Регулацията на артериалното налягане се развива в рамките на различни времеви интервали. Има бързи промени, случващи се за няколко секунди и за които са отговорни различни сърдечно-съдови рефлекси, които са от небъбречен произход. След тях се развиват междинните по време промени, които са в рамките на минути до дни. Те се включват когато горните промени не доведат до нормализиране на стойностите на кръвното налягане. Междинните по време промени се осъществяват от бъбреците посредством съдови въздействия. Ако трябва да се определи едно вещество което да има основна роля по отношение на артериалното налягане, то това безпорно е ангиотензин II. Той повлиява артериалното налягане директно. Оттук идва и голямото значение на медикаментите, които потискат тази система - нар. АСЕ инхибитори.
И накрая, идва бавния и продължителен контрол на артериалното налягане, който се развива в рамките на часове и дни. И тук основна роля има бъбрека чрез отделяне на натрий и вода, контролирано от хормона алдостерон.
Още по-неизвестна за пациентите функция е регулацията на продукцията на червени кръвни клетки /еритропоезата/. Тази регулация се осъществява посрадством хормона еритропоетин. Той стимулира образуването на червени кръвни телца – еритроцити в костния мозък. 90% от този еритропоетин се образува в бъбреците и 10% в черния дроб. Еритропоетинът стимулира костния мозък, който образува еритроцити. При намаляването на неговата продукция от страна на бъбреците, което се наблюдава в хода на различни бъбречни заболявани в напреднала фаза се стига до анемия, която е един от основните проблеми при напреднало хронично бъбречно заболяване.
Не на последно място бъбреците регулират продукцията на витамин Д и калциево - фосфорния баланс. Обикновено когато стане дума за виамин Д се прави асоцияция с излагането на слънчевите ултравиолетови лъчи и приеманено на прясно мляко. Това донякъде е вярно. Терминът витамин Д включва няколко сходни молекули които са производни на холестерола. Един представител от това семейство се обозначава като витамин Д3 /холекалциферол/ и се синтезира под действие на ултравиолетовите лъчи в кожата. Друг представител е витамин Д2 /ергокалциферол/, който се приема с храната. Важно е да се отбележи, че и двете форми са в голяма степен биологично неактивни. За да станат активни те трябва да се подложат на промени, които първо се реализират в черния дроб, а след това в бъбреците. Така тази биологичноактивна форма може да упражнява действие върху прицелните органи, а именно абсорбция на калций и фосфор в червата и реабсорбцията им в бъбречните тубули.
При всяко едно бъбречно заболяване се стига до увреждане в различна степен на тези основни фунции на бъбреците. Затова при всяко едно съмнение за бъбречно заболяване трябва да бъде осъществен преглед при лекар нефролог за своевременното диагностициранe и лечение в ранните етапи на заболяването, когато бъбречните увреждания са лечими и обратими.
Визитка: Д-р Лартин Лубих е завършил медицина през 1992 г. в МУ - София. Има специалности по Нефрология, Вътрешни болести и Анестезиология и интензивно лечение. Над 20 години е работил в УМБАЛ Александровска в клиника по Диализно лечение и в клиника по Нефрология и трансплантация. Бил е асистент в съответните клинични центрове на двете клиники. От месец септември 2017 г. е завеждащ на Нефрологичния кабинет на ДКЦ "Софиямед".
