Недостиг от над 3300 легла за продължително лечение и палиативни грижи отчете НЗК

2272 са недостигащите легла за продължително лечение в цялата страна. Това сочи анализът от Националната здравна карта, публикувана за обществено обсъждане на сайта на МЗ.

На практика нито един от районите в страната няма достатъчно легла за продължително лечение.

Най-малък в абсолютни числа е недостигът от тях в Северозападния район на България, където влизат областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. По данни от НЗК, районът разполага общо с 471 легла за продължително лечение, при нужни 588.

Най-голям пък е недостигът на легла за продължително лечение в Югозападния район, в който се включва и столицата. Общо за целия регион броят на леглата за продължително лечение е 540, а според здравната карта в него са необходими над два пъти повече легла – 1288. Така областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска област и самата София са с недостиг от 748 легла за продължително лечение, сочат данните от картата.

Този проблем стои и в останалите райони в страната. За Северен централен район например недостигът от легла за продължително лечение възлиза на 118 броя, в Североизточния не достигат 528 такива легла, в Югоизточния – 401, а в Южен централен район – 360.

Положението е подобно и с леглата за палиативни грижи, които също са по-малко от нужните в цялата страна и чийто общ недостиг е в размер на 1100 легла. И тук „рекордьор“ е Югозападен район, където при нужни 534 легла за палиативни грижи във всичките пет области на района има общо 32.

Същата ситуация се наблюдава и във всички останали области в страната: докато здравната карта регистрира необходимост от стотици легла за всеки район, то те никъде не надвишават няколко десетки. Най-голям е броят на леглата за палиативни грижи в Северен централен район, в който влизат областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. Петте области разполагат общо с 35 легла за палиативни грижи, при нужни според здравната карта 100.

Всъщност в недостига на двата вида легла изненада няма. Здравната каса заплаща три клинични пътеки за продължително лечение – едната след инсулт, втората – след инфаркт и сърдечни интервенции, а третата – след операции с много голяма сложност и остатъчни проблеми със здравето. И трите пътеки предвиждат болничен престой до 20 дни годишно, а разходите на лечебните заведения за такива пациенти обикновено са по-високи от приходите по съответната пътека.

Проблемът е подобен и при палиативните грижи – тук също няма достатъчно финансиране с обществени средства и съответно болниците нямат интерес да поддържат подобни легла.

Не така стои въпросът с леглата за активно лечение. Както вече неколкократно бе отбелязано, при тях е отчетен излишък почти в цялата страна. Общият брой „излишни“ според НЗК легла за активно лечение е 5890, като най-големият им брой в абсолютни числа е в София и Пловдив. Общо за двата района, в които се включват тези области, леглата за активно лечение над заложената бройка са 3910.

В процентно отношение пък най-много легла над нужните здравната карта регистрира в Северозападния район. Тук са включени областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, които общо имат с 24% повече легла за активно лечение от необходимото, сочат данните от НЗК. Най-малък в това отношение е излишъкът в Северния централен район, където леглата „в повече“ са „едва“ 7,1%.

Всичко това ще бъде взето предвид от НЗОК при сключването на договорите с лечебните заведения, което предстои. Здравната карта би трябвало да бъде окончателно одобрена след месец, когато изтича срокът на общественото обсъждане на документа.

Дали ще има корекции в така представената НЗК все още не е ясно. Не е ясно също и дали след месец болниците вече няма да са сключили договорите си с Касата, както и дали ще са нужни корекции по вече сключени договори спрямо новата здравна карта след влизането й в сила.