Националната здравна карта има нужда от усъвършенстване

„Националната здравна карта е резултат от нормативната уредба такава, каквато е в момента. Да, определено този подход може би има нужда от усъвършенстване“, каза зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева по време на дискусията при омбудсмана Мая Манолова днес.

По думите й ключовият проблем, на който трябва да се намери стратегическо решение, е трябва или не трябва да се откриват нови лечебни заведения. „Виждаме, че недостигът на здравни специалисти се дължи най-вече на новите лечебни заведения и на териториалните дисбаланси, както и на липса на ясни правила в самите лечебни заведения как да се формират разходите за персонал. Решението на проблема е въпрос на правила и регионални политики“, каза още тя. 

Председателят на здравнатга комисия в парламента д-р Даниела Дариткова поиска тези, които възразяват срещу изискването за задължителна Здравна карта, защо смятат, че не трябва да има баланс на структурите на извънболнична и болнична медицинска помощ, на фона на 2 млн. хоспитализации, изключителен ръст на заведенията за болнична помощ и дефицит на извънболничната помощ. "Смятам, че Здравната карта ще даде именно това - оттук нататък в регионите, които имаме значително струпване на леглови капацитет, да не се допуска изграждането на нови структури за болнична медицинска помощ и инвестициите да бъдат насочени там, където гражданите имат нужда от такава помощ. Да се насочат  инвестициите към достъпа до първична медицинска помощ. Именно там трябва да търсим абсолютен баланс и еднаква осигуреност на всички български граждани. Да търсим варианти да се балансират и разходите за лекарства и те да не са за сметка на дейности", каза тя.

"Никога не бих се присъединил към идеите, че от Здравна карта няма смисъл. По този въпрос в комисията по здравеопазване и в парламента има пълен консенсус - тази карта е необходима. Договорите, които лечебните заведения подписват с НЗОК обаче са на база параметрите от 2017 г. Т.е. тази Здравна карта, която ние толкова много чакахме и предизвика толкова сериозни дискусии, може спокойно да бъде окачена на стената като един невалиден за тази финансова година документ", каза депутатът и член на парламентарната здравна комисия проф. Георги Михайлов.

„В нашите договори между лечебните заведения и РЗОК, за разлика от подписания НРД 2018, се появи нов елемент – брой легла по нива на компетентност, за които Касата сключва договор, но не виждаме допълните средства за болнична помощ, които Лекарския съюз така гордо обяви, че е договорил. Пети месец вече ги няма тези 170 млн. лв., не ги виждаме и в прогнозните бюджети до края на годината. Къде са те?“, попита представителят на НСЧБ д-р Методи Янков.

„Месечното разпределение в РЗОК в общо национален мащаб е 159 млн. лв. на месец от постигнатите в НРД 155 млн. лв. 159 млн. лв. се дават за болнично здравеопазване от април до ноември 2018 г. Ние даже определихме сравнителни нива в приложение 1 и приложение 2. Това нямаше как да влезе в Рамковия договор“, отговори председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев. „Ние имаме задължението да постигнем това в национален мащаб. Трябва да се обърне специално внимание как се прави разпределянето на тези средства от районните каси“, допълни още той.

„Касата досега не е пропуснала нито един месец заплащане на дейността. Не можем да допуснем да не бъде заплатена дейността за месец април и по тази причина се създаде организация това да не се случи. Необходимите корекции ще бъдат направени с анекс към сключените договори. Някой може би няма да бъде удовлетворен от разпределението на средствата в едно или друго направление, но балансът е постигнат още с приемането на Закона за бюджета на Касата и ние се опитваме ефективно да изпълним този механизъм за разпределение на средствата“, поясни и зам.-министър Начева.  

„Министър Ананиев заяви, че една от основните цели на екипа на Министерството на здравеопазването е да предложим нов модел или промяна на съществуващия здравноосигурителен модел. Това ще стане до средата на годината и всички заинтересовани страни ще могат да вземат позиция по него. Здравноосигурителният модел трябва да бъде балансиран и да обхваща интересите на всички ангажирани в тази твърде консервативна система. Средствата в здравеопазването са функция от БВП и нашата основна цел е да модифицираме системата и да сме гаранти за ефективното разходване на средствата“, каза още тя.  

Идентифицирани са проблемите, заради които лечебните заведения в Ловеч и Враца са стигнали до това състояние, каза още Жени Начева. Така тя отговори на питането на изпълнителния директор на МБАЛ-Ловеч д-р Георгиева дали може да се намери механизъм болницата да работи и да няма запори от най-големия кредитор „Кардиолайф“.

„Положението в Ловешката болница е критично от няколко години, особено осезаемо от 1-2 години. Това е след изнасяне на частната структура от държавната болница, след което започнаха постоянни запори. Стигнали сме до там, да чакаме да се натрупа някаква сума, за да се закупят лекарства. След напускане на толкова лекари и медицински сестри, не отговаряме на изискванията, работи се с изключително ограничен персонал, да не говорим, че повечето са пенсионери. За какво качество на услугата говорим? Протестите са за нормални условия на работа и не без значение трудовите възнаграждения. Забавянето на заплати вече става 4-5 месеца. До кога областните болници ще бъдат търговски дружества, не се ли мисли за промяна на статута?“, каза д-р Георгиева.

„Правителството взе решение за предоставяне на възмездна безлихвена финансова помощ в размер на 2,223 млн. лева за изплащане на просрочени разходи за персонал. Болницата ще я има, никой няма да я закрива, знаете какви усилия полагаме за разговори с кредиторите“, каза зам.-министър Начева.