Към 30 юни 2018 г. общите задължения на лечебните заведения с над 50% държавно участие в капитала са в размер на 456,422 млн. лв. Това сочи справка на Министерството на здравеопазването, изготвена за Zdrave.net.
От тях общите дългове са в размер на 432,968 млн. лв., а просрочените – 140,603 млн. лв.
В сравнение с първото полугодие на 2017 г. общите дългове са нараснали с 5%, а просрочените са намалели с 14%, сочи още справката.
От съществено значение за състоянието на лечебните заведения е управлението на просрочените задължения. Именно те представляват потенциален риск за нарушаване ритмичността в дейността на лечебните заведения, а оттук и за осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ, отбелязват от МЗ.
Към 30 юни 2018 г. прави впечатление, че от всички лечебни заведения за болнична помощ с над 50 на сто държавно участие в капитала, просрочени задължения нямат 25 лечебни заведения, което представлява около 40% от всички лечебни заведения, посочват още от ведомството.
Сред болниците, които нямат просрочени дългове, са столичните СБАЛББ „Св. София“, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“, МБАЛНП „Св. Наум“, УСБАЛЕ „Акад. Ив. Пенчев“, МБАЛ „Св. Анна“, плевенската УМБАЛ „Георги Странски“, МБАЛ „Добрич“, кюстендилската МБАЛ „Д-р Никола Василев“, многопрофилните болници в Монтана, Пазарджик, Ямбол, Смолян и др.
За държавните лечебни заведения със 100% държавно участие в капитала (ЕАД) размерът на общите задължения е 255,986 млн. лв., в това число просрочени 63,236 млн. лв. Положителна тенденция за намаляване на общите задължения към 30 юни 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. се наблюдава при: СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ ЕАД, гр. София намаление с 52%, УМБАЛ „Св. Марина Варна“ ЕАД гр. Варна с 13%, МБАЛ –НКБ ЕАД, гр. София с 13%, СБАЛ по онкология ЕАД гр. София с 10%, СБАЛББ „Св. София“ ЕАД, гр. София с 3%, отчитат от Здравното ведомство.
В тази група с най-големи задължения към края на първото полугодие са УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив; УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, гр. София; УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София; СБАЛХЗ, гр. София; УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна, сочи още справката.
За държавните лечебни заведения с над 51% държавно участие в капитала (АД) размерът на общите задължения е 195,424 млн. лв., в това число просрочени 75,298 млн. лв. Положителна тенденция за намаляване на общите задължения към 30 юни 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. се наблюдава при: МБАЛ „Благоевград“ АД със 17%, МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, гр. Велико Търново с 19%, МБАЛ „Д-р Т. Венкова“ АД, гр. Габрово - 10%, МБАЛ „Д-р Ст. Илиев“ АД, гр. Монтана - с 12%, УМБАЛ Пловдив АД с 9%, МБАЛ „Св. Анна“ АД, гр. София - с 29%, МБАЛ „Св. Панталеймон“ АД гр. Ямбол с 5%.
В тази група с най-големи задължения към края на полугодието са следните болници:
УМБАЛ „ Д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Ст. Загора; МБАЛ – Бургас АД; МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД, гр. Разград; МБАЛ „Хр. Ботев“ АД, гр. Враца; УМБАЛ „Св. Анна“ АД, гр. София.
За държавните лечебни заведения ЕООД размерът на общите задължения е 5,012 млн. лв., в това число просрочени 2,069 млн. лв. Положителна тенденция за намаляване на общите задължения към 30 юни 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. се наблюдава при: СБДПЛББ РОМАН ЕООД гр. Роман с 84%,СБАЛББ - ТРОЯН ЕООД, гр. Троян с 73%, ДСБДПЛББ ТРЯВНА ЕООД гр. Трявна с 58%, СБАЛББ - ГАБРОВО ЕООД, гр. Габрово с 31%, СБАЛОЗ ЕООД – София област с 31%.
В тази група с най-големи задължения към средата на годината са СБАЛОЗ ЕООД, София област; СБАЛПФЗ ЕООД, София област и СБАЛББ ПЕРНИК ЕООД, гр. Перник, сочи още справката на Министерството на здравеопазването.
В наскоро публикувания „Годишен доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за 2017 г.” се разглеждат всички основни сектори и обществени сфери в страната /http://www.dans.bg/bg/dokladi-23012018-sec-bul/. По отношение на системата на нашето здравеопазване има представено определено становище относно „частните болници, в т.ч. чуждестранни клиники” в РБ. По-специално в доклада се отчита, че значителната задлъжнялост и влошаващото се финансово състояние на държавни и общински болници, както и регулярният отлив на квалифицирани кадри към частни болници представляват представляват хроничен проблем. Но това е също така и ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ. Това означава че единственият оздравителен механизъм за системата на здравеопазването в РБ е да се прекрати изтичането на повече финансови средства в друга посока освен към публичните здравни заведения за болнична помощ. Така ще се спре и изтичането също така и на кадри. Казано е „Ако парите вървят след пациента при този модел, то лекарите вървят след парите”. Сключването на договори на НЗОК за „нищо неправене” с някои частни болници трябва да престане, след въвеждането на Националната здравна карта, както и след евентуалното подписване на новия Национален рамков договор за 2019 г. Само така ще се постигне желаният резултат за ограничение на „доплащанията” от всички потърпевши пациенти, като се намали ненужно големия брой на частните болници у нас. Това означава да бъдат затворени НАЙ – МАЛКО 100 ЧАСТНИ БОЛНИЦИ от всички 400 в РБ, които се занимават само и единствено с източването на касата..
Стига писа едно и също бе тъпанар.Айде да видим как ще ги закрият,след като те са ги открили.
Намаляват, другият път!
Некъф си половин милЯрд , хич дансе спомИнава
Moкри фантазии на Киро Тефтера.