Най-често умираме от сърдечносъдови болести и рак

Оптимизиране на разходната структура на здравеопазването с акцент върху извънболничната помощ и дългосрочните грижи и оптимизиране на болничната помощ, в това число на модела на финансиране и остойностяване на клиничните пътеки са част от водещите насоки в проекта на Националната здравна стратегия 2021 - 2030, публикуван на сайта на МЗ.

Сред останалите водещи насоки са повишаване на ефективността на здравната промоция и превенция; подобряване на материално-техническата база и осигуреността с медицинска апаратура и специалисти, усъвършенстване на спешната помощ, преодоляване на териториалните диспропорции; осигуряване с качествени, достъпни, доказано ефективни лекарствени продукти;  развитие на електронно здравеопазване, прилагане на иновативни технологии за насърчаване и контрол на здравна профилактика.

Във въведението към Стратегията от МЗ отбелязват, че фундаменталните промени в системата на здравеопазването у нас след 2000 г. са създали нови обществени взаимоотношения и са преобразили из основи целия сектор. „Значително се увеличиха публичните средства за медицински услуги, лекарства и изделия, увеличиха се публичните и частните инвестиции за медицинска апаратура и инфраструктура. Общите разходи за системата на здравеопазване са се удвоили от 2005 г. насам, като разходите за здравеопазване на глава от населението в размер на 1311 EUR са четвъртите най-ниски в ЕС“, пише в Стратегията. Заедно с това обаче се били създали и проблеми, които все по-трудно намирали решение поради редица обстоятелства от стратегически и политически характер.

Според представения в Стратегията анализ основните тенденции в демографските процеси през последното десетилетие са свързани със застаряване на населението, намалена раждаемост, засилена урбанизация и характерните за страните в преход висока смъртност и интензивна външна миграция предимно на млади и в активна възраст хора.

Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта (8.8%) през 2019 г., обективно обусловена от влиянието на редица демографски, социални и икономически фактори, и остава по-ниска от средната стойност за ЕС (9.7 на 1000), но се доближава до нивото в повечето европейски страни. Високото ниво на смъртността в Република България – обща и преждевременна, е продължение на започналата преди 50 години трайна тенденция на нарастване на този показател, който през 2019 г. възлиза на 15.5% и остава значително по-висок от средния за ЕС – 10.3%.

Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията) намалява с 0.5% за последната година и през 2019 г. е 20.5%. При мъжете преждевременната смъртност (27.4%) е 2 пъти по-висока от тази при жените (13.1%). От 1990 г. естественият прираст на населението в Република България е отрицателен и през 2019 г. е минус 6,7%о. Механичният прираст (разлика между заселени в страната и изселени от страната) също е отрицателен: минус 2012 души, като намалението e в резултат на външна миграция, в която участват предимно лица от младите активни възрасти. През 2019 г. 49.1% от емигрантите са на възраст от 20 до 39 години и 15.9% под 20 години.

България остава страна с най-високи стандартизирани коефициенти за смъртност (1 631%ооо ) сред страните от ЕС (998.1%ооо). Запазва се структурата на умиранията по причини, които и през 2019 г. продължават да са водещи. На първо място са болестите на органите на кръвообращението, на които се дължат през 2019 г. 64,4% от всички умирания, а на второ място са новообразуванията – 16.9%. Стандартизираният коефициент за смъртност от болестите на органите на кръвообращението за България (1 115.8%ооо) е 3 пъти по-висок от средния за ЕС (365.5%ооо).

Достигнатото равнище на детската смъртност през 2019 г. (5.6%о) е най-ниското в цялата история на демографската статистика в България, но въпреки това остава по-високо от средното за ЕС (3.7%о). Показателят за мъртвораждаемост в България намалява и възлиза на 5,6%о) но е по-висок от средната стойност за ЕС (4.5%о). Средната продължителност на живота у нас за периода 2017-2019 години е 74.9 г. и се увеличава в сравнение с предходния период, но все още остава по-ниска от тази в ЕС – 81 години.

През последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболеваемостта от активна туберкулоза, като през 2019 г. показателят достига до 18.5 на 100 000 население, докато заболеваемостта от злокачествени новообразувания достига 434.9%ооо. Най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза и рак на храносмилателните органи при жените и от рак на храносмилателната система и рак на мъжките полови органи при мъжете. Заболеваемостта за страните от ЕС от злокачествени новообразувания е 572.9%ооо.

Статистическите данни за заболеваемостта по хоспитализации за периода 2005-2019 г. показват, че броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения нараства от 2 401 759 (34 188.6%ооо) през 2018 г. на 2 412 523 (34 584.4%ооо) през 2019 г. Сред причините за хоспитализация, водещи са болестите на органите на кръвообращението (13.6%), болестите на дихателната система (9.5%) и болестите на храносмилателната система (9.2%).

Рисковите фактори, свързани с начина на живот, са широко разпространени сред населението. Недостатъчни са знанията, уменията и мотивацията сред населението за превенция и контрол на предотвратимите за социалнозначимите заболявания рискови фактори, включително и ниската физическата активност, пише в Стратегията.

При деца от 1 до 5 години е установен относителен дял на изоставане в ръста за съответната възраст от 7,0% и на наднормено тегло от 8,3%. Остава висок относителният дял на наднормено тегло (вкл. затлъстяване) сред населението в Република България - 30,1% при децата от 5 до 19 годишна възраст и 58.3% при населението над 19 години, като затлъстяването е съответно 10.3% и 23.7%. Разпространението на тютюнопушенето сред българското население е най-високо в ЕС и е с почти седем процентни пункта над средното за ЕС. Не по-малко от 28% от възрастното население, включително повече от един на всеки трима (35%) мъже, пушат ежедневно. Продължава повишаването на консумацията на алкохолни напитки средно на лице от домакинство в страната (за периода 2001-2018 г. с 12.8 л) Делът на мъжете, които консумират редовно алкохол, е значително по-голям от този на жените, съответно 40.8% и 10.9%, като показателят при мъжете е най-висок във възрастовите групи 45-54 г. и 55-64 г. Делът на редовно спортуващите продължава да бъде нисък - едва 7%.