Председателят на УС на БГФарма Николай Хаджидончев разказа пред Zdrave.net какви са очакванията му от 2019 г. Той сподели и кои са проблемите, за които все още се търси решение.
Г-н Хаджидончев, какви са очакванията Ви и приоритетите за новата 2019 г.?
Очакванията са за една по-конструктивна прогенерична политика от страна Министерството на здравеопазването и Здравната каса. Под прогенерична политика разбирам улеснен достъп до генерични и биоподобни лекарства в България и в същото време диференциране на мерките, свързани със запазване на бюджетната рамка на НЗОК. Това означава мерките, свързани с генеричните медикаменти, да улесняват достъпа и да облекчават режима на изписване на тези медикаменти и съответно облекчаване на регулаторния режим, за да могат да се спестят средства, които да отидат за покриване на разходите за иновативни лекарства, които нямат алтернатива.
Очаквате ли да водите битка в тази посока?
Не смятам, че изобщо трябва да има битка, защото времето показа, че единственият начин здравният бюджет да се справи с нарастващите разходи е адекватната прогенерична политика. Смятам, че ние сме част от решението на проблемите, а не от създаването им.
Тази година бюджетът за здравеопазване е увеличен с близо 500 млн. лв. Смятате ли, че те са достатъчни, за да гарантират сигурност в сектора?
Би трябвало да гарантират такова спокойствие, защото лекарствения бюджет е само едно от перата в общия бюджет за здравеопазване. Смятам, че увеличението би повлияло повече върху другите дейности. В рамките на лекарствената политика, разбира се, бюджетът трябва да покрие реимбурсирането на нови молекули, които се появяват на пазара, но в същото време ние говорим за един оптимизиран и балансиран бюджет. Не може само да се реимбурсират иновативни терапии, говорим за нарастващ ръст на терапии, а в същото време говорим за достъп до иновации, както и за достъп до лечение като цяло. Надявам се, че 2019 г. ще бъде първата, която ще обърне внимание на хроничните и социалнозначими заболявания като сърдечносъдовите, които се реимбурсират само частично. Надявам се, че тази година ще се търси вариант да се увеличи реимбурсацията за пациенти с хронични заболявания. Надявам се на по-рационален подход към тях през 2019 г. Когато се говори за генерика, искрено се надявам, че ще се намери умерен и рационален подход за ценообразуване и референции, които да гарантират, че утвърдените продукти на производителите, които са членове на нашата Асоциация, няма да се налага да бъдат изтегляни от пазара ни, каквато беше ситуацията от последните няколко години.
Смятате ли, че специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти ще реши проблема с недостига на лекарства на българския пазар?
Това са различни неща. По принцип сме за това да има адекватна електронна информационна система, която да покрива лекарствената политика. От една страна това е средство за контрол, а от друга страна е най-доброто средство за адекватно бюджетиране. Когато имаме електронна система, която дава точни данни за заболеваемост, нужда от медикаменти, много по-лесно ще може да се предвиждат средства за следващата година. Това означава да има не само електронна система за лекарствата, но цялостна електронна система, включваща електронната рецепта, електронно направление и всички останали компоненти на здравната система. Дай Боже тази година да е преломна в това отношение и наистина да видим нещата да се случват.
