„Би следвало с парите за здраве да се задоволят максимален брой здравни потребности при определено ниво на качеството. Това би следвало да е целта. А сега сякаш целта е да се икономиса максимално голяма сума, за да се върне тя обратно в бюджета.“ Това отбелязва в интервю за „Труд“ председателят на Националното сдружение на общинските болници д-р Неделчо Тотев.
Според него, проблемът идва от сегашната методика на финансиране. „Част от болниците не могат да достигат всеки месец до лимита, който им е определен, и в такъв случай средствата им ги вземат. Ако пък си надминеш лимита, не ти го плащат“, обосновава мнението си той.
Болниците имат да вземат пари от надлимитна дейност от миналата година, незаплатена от касата, припомня д-р Тотев, като посочва, че голяма част от тях имат изработена надлимитна дейност и за тази година. „Това е като дамоклев меч, който в края на годината ще се стовари върху всички ни“, убеден е той.
Проблеми има и по отношение на леглата в лечебните заведения, става ясно от думите му. „Онзи ден бяхме сюрпризирани в нашия регион, другите колеги също се оплакаха, че в отделения, които са общопрофилни, изведнъж трябваше леглата да се разделят. Всички ние, малките болници, както и огромна част от частните болници, имаме сключени договори. Конкретно сега проблемът беше за акушерство и гинекология - по договор те за една болница са 10, за друга 20, но са общи акушеро-гинекологични, както си е редно да бъдат, защото ние сме общопрофилни болници. Изведнъж сега казват, че те трябва да се разделят - колко от тях ще бъдат акушерски и колко гинекологични и колко за патологична бременност. Значи, ако имаме три родилки и сме ги определили като акушерски легла, но идва четвърта родилка и всички други легла са празни, няма къде да я приемем, защото трите легла са заети“, коментира д-р Тотев.
Той дава пример и с изискванията за спешна помощ, като припомня, че 10% от леглата трябва да се пазят за спешни пациенти. „Това на практика при нас е едно легло. Ако дойде един спешен пациент го приемаме, но ако дойде втори, връщаме ли го? (…) Системата просто няма да го приеме. Това е машина – ти й даваш 10 легла и тя ти позволява 10 човека да лежат на тях. Дава логическа грешка и докато не махнем единайсетия, няма да приеме отчета“, отбелязва той и обяснява: „На практика това е нещото, което ни шокира.“
„Разбирам стремежът да се пести, защото няма пари, но това довежда до силно свиване на достъпа и отключва разни корупционни практики, които и без това ги има и никой не ги отрича. (…) Разбираме всички усилия, които полагат управляващите да ограничат излишното преразходване и сме готови да съдействаме в тази посока, но с пръстовото идентифициране хората негодуват. Казва се, че всичко е точно, че става за една минута, но не става така. Системата е трудна и още не е изградена, имаме още десетина дни обучение. Нещата стават все по-зле и по-зле, хората вече не искат да работят, сестрите се пренатоварват - да чекират карти, да чекират пръсти. Грижата за пациента сякаш остава на заден план с много дейности, които ни отдалечават от цялата същност“, казва в заключение председателят на Сдружението на общинските болници.
