НЗОК ще следи изкъсо 10-те болници с най-голяма надлимитна дейност

НЗОК ще следи изкъсо 10-те болници с най-голяма надлимитна дейност, става ясно от стенограмата от заседанието на Надзорния съвет на Касата, проведено на 23 януари. Проверките ще са планови и ще се извършват основно от дирекция „Контрол на дейността по задължителното здравно осигуряване“ в Централно управление на Здравната каса.

Според подуправителя на Касата проф. Момчил Мавров обаче тези проверки трябва да бъдат извършвани съвместно с Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, за да може да бъде проверявано и качеството на медицинската дейност.

По време на заседанието е представен анализ за причините за възникването на надлимитната дейност. „Част от тях са чисто обективни, като увеличаване броя на пациентите, усложнения след COVID, разширяване предмета на дейност и може би стари лимити. В крайна сметка са дадени в таблица лечебните заведения и са изведени 10 болници, които са с най-високите отрицателни стойности, т.е. тези, които са формирали най-голям преразход. За да можем да бъдем по-конкретни, би трябвало да задълбочим този анализ и най-малкото да следим тенденциите на тези лечебни заведения. Предишния път се коментираше за големите ръстове, които са реализирани и Надзорният съвет имаше идеи да се направят проверки на какво се дължат тези ръстове, вече чисто физически проверки. Подали сме данните и сме извели причините. Оттук нататък като институция ние ще следим какво се случва. Считаме обаче, че има обективни причини, тъй като става въпрос за наистина големи лечебни заведения. Една от причините, посочени в този анализ, това е пациенти с регистрация в други районни каси, които, следвайки специалиста, доброто оборудване на лечебното заведение, отиват там и се лекуват“, казва управителят на НЗОК Станимир Михайлов.

„Щом като сме приели свободното движение на пациента, той да избира къде да отива. Нашата работа е да проверим дали е извършено целесъобразно при спазване на изискванията. Друго не можем да направим. В противен случай връщаме се в моето време, в което съм живял – райониране и отиваш само в тази болница, в който си район. Когато има свобода на движение и избор, никой няма да избере да отиде да го режат с много кръв при положение, че на друго място има безкръвни технологии. Или, примерно, има робот. Ще отиде на робота, естествено, жената, няма да отиде да ѝ правят обикновена операция. Затова нашата работа като разплащателна агенция е контрол за това дали са спазени всички изисквания и всичко е спазено, и да няма, грубо казано, въртене на пътеки“, казва представителят на БСК проф. Григор Димитров.

Директорът на дирекция „Бюджет и финансови параметри“ в НЗОК Ганка Аврамова обяснява, че тъй като през 2023 г. нямаше приет бюджет до август месец, месечните стойности на лечебните заведения за болнична помощ са определяни на база стойностите от 2022 г. „През цялата 2023 г. година се утвърждаваха еднакви месечни стойности и когато определяме сега ръстовете на тези 10 болници, може да се каже, че не са съвсем реални, защото са изчислени върху старите месечни стойности, по средномесечна база от преди 2-3 години. В тази връзка ръстовете, изчислени като отклонение от утвърдени месечни стойности на историческа база преди две години, отразяват настъпили нови обстоятелства, и трябва да се има предвид, че не е този истинският ръст на тяхната дейност“, казва тя.

Според представителя на Министерството на финансите в Надзора Георги Клисурски проверките не целят да се докаже подозрение в неправомерни действия. „Единствено, както в ЗОП, обществените поръчки над определените прагове над 5 млн. лв. подлежат на задължителен предварителен контрол, по същия начин - най-големия ползвател на публичен ресурс се гледа малко под лупа“, казва той.

Междувременно Касата е постигнала споразумения или спогодби с лечебни заведения за болнична медицинска помощ относно извършена, но неизплатена дейност в периода 2018 – 2019 г. с МБАЛ „Средец“, СБР „Несебър“, УМБАЛ „Свети Георги“ и УМБАЛ „Канев“ и МБАЛ „Сердика“. При всички тях е постигнато съгласие да бъде изплатена само главницата по делата, без разноски, законови лихви, мораторни лихви и др.

При СБР „Несебър“ и МБАЛ „Средец“-Бургас са извършени последващи проверки от страна на контрольорите и са потвърдени стойностите. За МБАЛ „Сердика“ не е извършен последващ контрол, но има присъдена главница на две инстанции. В УМБАЛ „Свети Георги“- Пловдив делото е на първа инстанция, но има извършен последващ контрол, който е констатирал сумите.

Стенограмата от заседанието на Надзора може да видите тук.