Очаква се Националната здравноосигурителна каса да започне реимбурсацията на лечение за среден до тежък атопичен дерматит. Това стана ясно по време на пациентска среща с водещи експерти на тема „Новости в контрола и лечението на атопичния дерматит”, проведена на 22 април в София и организирана от Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ) и Портал на пациента с подкрепата на Българското дерматологично дружество.
От асоциацията завяват, че Здравната каса е обещала от пролетта на 2023 г. да заплаща терапията с малки молекули – JAK-инхибитори, но сега е ясно, че пациентите с атопичен дерматит ще трябва да чакат по-дълго за скъпоструващото лечение. Въпреки отлагането, страдащите от тежки форми на заболяването може да започнат терапия веднага с един от регистрираните в България JAK-инхибитори, тъй като фармацевтичната компания го предоставя безплатно на пациентите.
„Атопичният дерматит влезе във фокуса на общественото внимание и на медицината, тъй като значително нарасна броят на пациентите с това заболяване, а в клиничната практика навлязоха нови лечебни методи – биологични терапии и JAK-инхибитори (малки молекули). Терапията, която се очаква в България намалява активността на ензим в тялото, наречен JAK и така спомага за намаляване на възпалението. Обикновено ефектът настъпва в рамките на няколко седмици и се наблюдава значително облекчаване на сърбежа и изчезване на екземните прояви по кожата. Над 100 проучвания потвърждават, че атопичният дерматит се превръща в световен проблем, тъй като засяга средно 20% от децата и 5 до 8% от възрастните. През 70-те години в България с атопичен дерматит бяха само 2% от децата, а днес са над 20%“, заяви доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог и венеролог УМБАЛ „Александровска“ и Клиника ЕвроДерма.
„Нарасналата заболеваемост се обяснява с повсеместния стрес, със замърсения въздух и лошо качество на храната и водата, с тютюнопушене, използване на козметика с много алергени, голяма миграция и смяна на климатичните условия на живот“, обясни доц. Казанджиева.
Тя обърна внимание, че атопичният дерматит е хронично рецидивиращо заболяване, което дори в леките си форми влошава силно качеството на живот на пациентите. „Заболяването е съпроводено с болка и дискомфорт, което нарушава самообслужването, движението и всякакви активности. Много от пациентите страдат от депресия и тревожност.“, допълни доц. Жана Казанджиева.
Председателят на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания Анета Драганова съобщи резултатите от дълбочинно проучване за проблемите на пациенти с атопичен дерматит, проведено през февруари - март 2023 г. Тя подчерта, че много от пациентите не са посещавали дерматолози от 1 до 3 години, тъй като лекарите няма какво ново да им предложат за облекчаване на състоянието. „Надежда за пациентите са новите системни терапии. Дерматолозите вече са изготвили критериите за започване на системна терапия с JAK-инхибитори, която да се реимбурсира от Здравната каса. Това трябваше да започне всеки момент, но от НЗОК още се бавят по неясни за нас причини“, обясни Анета Драганова.
На проблемите със съня и тежките му последици обърна внимание неврологът д-р Нейко Нейков, специалист по медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. „47 до 70% от децата с атопичен дерматит страдат от нарушения на съня, от същия проблем са засегнати 33 до 80% от възрастните пациенти. При тях преобладава бързовълновият сън, който не е възстановителен. От нарушения на съня страдат също 54 до 86% от родителите, които се грижат за деца с атопичен дерматит. Това води до проблеми в семейните отношения, родителска тревожност и депресивни състояния основно при майките“, съобщи неврологът. Д-р Нейков предупреди също, че използването на антихистамини от възрастните пациенти увеличава с 30% риска от деменция.
На митовете за храненето при атопичен дерматит обърна внимание доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска д.м., специалист по хранене и диететика, фармакология и токсикология. „Абсолютен мит е препоръката да се премахнат от менюто най-честите алергенни храни – яйца, мляко, соя, глутен, ядки, риба, фъстъци. Това няма да подобри състоянието на хората с атопичен дерматит. Трябва да има доказана хранителна алергия и само тогава пациентите да елиминират храната алерген за една до две години, след което отново да я въведат. Хранителна алергия може да се установи чрез провокационен тест с прием на алергизиращата храна и чрез изследване на Имуноглобулин Е (IgE) в кръвта. Изследването на IgG е псевдотест, който не доказва хранителна енергия“, обясни доц. Дърленска.
„Доказано е с проучвания, че за превенция на атопичен дерматит при деца с генетична обремененост в семейството може да се прави чрез ексклузивно кърмене на новородените до четвъртия месец.“, категорична е доц. д-р Теодора Дърленска.
