България вече е свободна от морбили страна и е една от малкото в Европа, в които няма вътрешно разпространение на заболяването. Също така, случаите на коклюш вече са много малко, и то благодарение на големите усилия, направени от общопрактикуващите лекари, които предприемаха адекватно антибиотично лечение. Това каза пред БНР бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
„Мога да кажа на родителите да са спокойни и за скарлатината и варицелата“, допълни той. По думите му случаите на скарлатина са намалели заради правилното даване на пеницилинови антибиотици за лечение на ангини и стрептококови инфекции.
Проф. Кантарджиев отбеляза, че през последните седмици се наблюдава увеличение на случаите на коронавирус. „Слава богу, пандемичният вирус вече така се измени, че започна да прилича на коронавирусите преди 6-7 години, които причиняваха 15% от гърлобола при възрастни и около 30% от сухата кашлица“, коментира той, като допълни, че все пак трябва да се спазват някои елементарни мерки.
„Първо, повечето мероприятия да се правят навънка, второ, в помещенията, в които се работи или учи, трябва да се проветрява, и най-важното – има ли болни, да се изолират и да си стоят вкъщи, а не да ходят да разнасят заразата“, каза специалистът.
Той препоръча също така хора с хронични заболявания, възрастни хора и такива, които са в рисковите групи, да носят в джоба си маска, която да слагат на места, където се събират много хора.
Той се спря и на заболяванията, предавани от т. нар. „вектори“ – комари и кърлежи. По думите му всяко повишаване с половин градус на средномесечните температури води до промяна на насекомите и членестоногите, които предават заболявания. „Както е известно, преди около 15 години си внесохме тропически комар – т. нар. „тигров комар“. За първи път беше внесен с декоративни растения в Созопол. За 5-6 години засегна всички градове по нашето Черноморие, след което се разпространи във всички големи градове с ниска надморска височина, а вече го има и в градовете с висока надморска височина“, отбеляза той.
Проф. Кантарджиев информира и че има нови случаи на западнонилска треска, макар те все още да не са официално отразени от Националния център по заразни и паразитни болести.
Специалистът коментира и респираторно-синцитиалния вирус (RSV), срещу който във Великобритания започва ваксинационна програма. Той посочи, че инфекцията с вируса е много опасна за бебетата, особено за недоносените новородени. „Затова има една много скъпа програма на МЗ – всички недоносени се ваксинират, слагат им се готови антитела. Това е пасивна имунизация с моноклонални антитела. Доста скъпо е, но всички новородени в нашата страна подлежат на това мероприятие на МЗ и затова имаме много малко новородени недоносени, засегнати от респираторно-синцитиалния вирус“, обясни той. „Когато обаче на тази инфекция се обърна по-голямо внимание, особено след COVID пандемията, се оказа, че RSV освен новородените недоносени засяга малки деца, а също така и много възрастни“, допълни проф. Кантарджиев. По думите му при хора с имунен дефицит тази инфекция може да бъде доста тежка.
„Засега в нашата страна не се предвижда имунизация, но трябва да се знае, че от респираторно-синцитиалния вирус трябва да се пазим, както се пазим от грип и както пазим бебетата“, отбеляза специалистът.
Той посъветва хората, които започват да пият хранителни добавки и имуностимуланти на прага на зимния сезон, да не прекаляват с едни и същи добавки и да ги сменят с други, като обясни, че ако дълги години се използват едни и същи, това може да доведе до изтощаване на част от имунната система.
