Промяната на категоризирането на работещите в системата на Спешната медицинска помощ в категория труд, различна от трета, е предмет на задълбочен експертен анализ за евентуалните ползи за работещите в сектора и съответно последиците за здравната система. Въпрос на сериозна преценка е дали това би било най-подходящо решение за мотивация на работещите, или следва да се търсят други възможности за стимулиране на медицинския и друг персонал в структурите на Спешната медицинска помощ.
Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпрос на народния представител от ПП-ДБ Стела Николова. Депутатката смята, че хората, които работят в екипите на Бърза помощ, са подложени на много стрес, нощните дежурства водят до хронично недоспиване, високо кръвно налягане и до диабет. Според Николова работата освен че води до прегряване, неизбежно е съпроводена с вербална и физическа агресия от пациенти и техни роднини.
„Бихте ли предложил екипите на „Бърза помощ“ да имат възможност за ранно пенсиониране и да бъдат с втора категория труд, предвид, че такава възможност се обсъжда за учителите, които със сигурност не са толкова натоварени?“, пита тя.
„Прекатегоризирането на труда на работещите в центровете за Спешна медицинска помощ чрез промяна в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране следва да се осъществи след широка дискусия с всички заинтересовани страни по темата, в т.ч. след задължителни консултации с представителните организации на работниците, на служителите и на работодателите“, смята здравният министър.
„Министерство на здравеопазването е участвало многократно в разисквания на темата за промяна в категоризирането на труда при пенсиониране на работещите в спешната помощ. Наредбата е приета през 1998 г. и определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Изчерпателно са определени работниците, специалистите и служителите, които са причислени като първа и втора категория труд. В първата група (първа категория труд) са включени само работните места, чиито условия са неестествени за човека – под земята, под водата и във въздуха. Тези условия са природно определени и не могат да бъдат променяни.
Втората група (втора категория труд) обхваща производства, видове работи, работни места и професии, при които специфичните изисквания на работа и реалните условия на труд затрудняват или не позволяват пълноценното и надеждно изпълнение на работата след определената за категорията труд възраст и трудов стаж. Условията на труд и нивото на рисковите фактори в тези сектори и дейности обаче могат да бъдат променяни, посредством целенасочени инвестиции и организация на работа“, уточнява министърът.
Целия текст на отговора може да видите тук.
Стимулите са ясни отдавна, 50% увеличение на заплатите, както на милиционерите!
ДАВАМ ВИ ЕДИН БЕЗПЛАТЕН СЪВЕТ КАКВИ ДА СА СТИМУЛИТЕ! 1. Пиерос Сотириу – 600 хил. евро на година Кипърският централен нападател акостира на Хювефарма Арена в началото на миналата година, но бързо се превърна в основен футболист и реализатор на отбора от Разград. За да подпише договора си с орлите, Пиерос Сотириу се съгласи на редуцирана заплата в сравнение с това, което получаваше в Астана. В Казахастан Сотириу получаваше около 800 хил. евро на година, но за да подпише с Лудогорец той направи компромис и сега защитава зелената фланелка срещу „скромните“ 600 хил. евро на година, което автоматично го прави най-скъпоплатеният футболист в родния елит. 2. Кирил Десподов – 40 хил. евро на месец Кирил Десподов се завърна в родния футбол с гръм и трясък след неуспешен престой в Италия където не успя да се наложи в състава на Каляри. Шокиращо или не, Десподов всъщност получава по-висока заплата в новия си отбор отколкото в италианския тим. Лудогорец успя да уреди трансфера на бързоногото крило срещу сумата от 2 млн. евро и по този начин го направи един от най-скъпите трансфери в историята на българския футбол. Ето и хронология на заплатата, която получаваше Кирил Десподов като футболист на ЦСКА-София, Каляри и Лудогорец: ЦСКА-София – 5 000 евро на месец Каляри – 35 000 евро на месец Лудогорец – 40 000 евро на месец 3. Тодор Неделев – 20 хил. евро на месец Любимецът на феновете на канарчетата нееднократно отказа любопитните оферти от страна на ЦСКА-София, Левски и Лудогорец. Носещ жълто-черната любов в сърцето си, Тошко наскоро преподписа с Ботев (Пловдив) и защити за пореден път думите си, че в България ще играе само за отбора, от който е тръгнал за големия футбол. Предполага се, че креативният футболист и капитан на Ботев (Пловдив) защитава цветовете на своя тим срещу заплащане от 20 000 евро на месец, което го поставя много високо в класацията по заплати на футболисти в България. 4. Жорди Кайседо – 15 хил. евро на месец Драмата с трансфера на новата перла в атаката на червените бе пълна. Проблемите, които той имаше с бившия си отбор, не му позволиха трансфера на Армията да се случи лесно, но в крайна сметка той подписа с новия си клуб и бързо успя да се аклиматизира към условията на българския футбол. В момента той е един от най-добрите голмайстори в родното първенство и съвсем заслужено прикова интереса на някои световни грандове като Бока (Хуниорс), а и отбори от Западна Европа като Спортинг (Хихон), чиято оферта от 4.5 млн. евро бе отказана от Гриша Ганчев! Еквадорецът ниже гол след гол с червения екип срещу месечно възнаграждение от 15 000 евро на месец, а това означава, че той е сред най-добре платените футболисти в родния елит. 5. Юрген Матей – 15 хил. евро на месец По темата за заплати на футболисти в България няма как да изпуснем възможността да говорим и за новия капитан на ЦСКА-София Юрген Матей. Партньорството в отбрана с Мено Кох превърна ЦСКА-София във втория най-добре защитаващ се отбор в Първа лига, а стабилността, която Матей излъчва, не остана незабелязана от Стойчо Младенов и Гриша Ганчев. Треньорът на червените даде капитанската лента на Юрген Матей, а Гриша Ганчев възнагради финансово нидерландеца като го направи равен по заплащане с Жорди Кайседо и сега и двамата прибират по 15 000 евро на месец. 6. Димитър Илиев – 8 хил. евро на месец На другия полюс по темата за заплати на футболисти в България е Димитър Илиев, но това определено не се дължи на поради липсата на класа. Митко Илиев е двукратен носител на отличието Футболист на България – за 2019 и 2020 година, а в последните 5-6 години се превърна в константа при голмайсторите. За съжаление, Христо Крушарски и наложената от него финансова политика в отбора на Локомотив (Пловдив) е безкомпромисна и дори двукратен носител на отличието Футболист на България не може да получава повече от 8 000 евро на месец. Именно срещу тавана на заплатите се разписва капитанът на Локомотив (Пловдив). 7. Георги Миланов – 7.5 хил. евро на месец Положението със заплати на футболисти в България не винаги е цветущо, а добър пример за това е отборът на Левски. Финансовите проблеми на синия клуб принудиха Наско Сираков да прибегне до драстични мерки с редуциране на заплатите на футболистите, а пръв на подобна мярка се съгласи не кой да е а Георги Миланов. Българският национал се е съгласил на новите параметри по договора си, които спрямо стария договор изглеждат така: Заплащане според стария договор – 15 000 евро на месец Заплащане според новия договор – 7 500 евро на месец
Kолегите не трябва да ходят в чужбина, и да "аргатуват" за 16 000 евро месечно на тия западняци, "евроджендъри", "либерасти" (нъл тъй дудне хибридната кремълска пропаганда, денонощно?), а да си останат у нас и кротко да слугуват на сикаджийските мутри, доносниците, лакеите и луксозните им пачаври, докато някой ден се огледат с тъжните си, уморени очи в посивялото огледало и разберат, че Животът им е преминал БЕЗВЪЗВРАТНО!
А какво стана с откраднатите 5 МИЛИАРДА от КТБ бе, айдиоти?? АЛО, АЛО? Що няма ОСЪДЕНИ, що няма КОНФИСКУВАНИ ИМОТИ НА МУТРИТЕ, организирали КРАЖБАТА, и ТИКВИТЕ, които ПАЗЕХА КРАЖБАТА? Мръсни, проклети крадци и лицемери!!! Събирайте капачки още...