„Аз съм повече от 4 десетилетия в системата на здравеопазването, така че не би трябвало да има някакви изненади, които да довеждат до неприятни усещания, но все пак системата на здравеопазването по принцип е консервативна система, така че с встъпването в сградата на министерството още веднъж се убедих колко консервативна система е“. Това каза министърът на здравеопазването Силви Кирилов в интервю за БНТ.
По думите му революционни действия в сектора са особено притеснителни, защото чрез тях може да се създаде „нова революционна ситуация“.
По думите на министъра сред най-големите проблеми е, че остойностяването на труда в болничните структури и въобще в здравеопазването не е научно обосновано, както във всички останали търговски дружества. „Болниците са търговски дружества, които не могат да реализират печалба, но за да стигнем до истински резултати и прогнозируеми, трябва да имаме ценообразуване. Защото едно действие, една услуга в една болница, която не е високотехнологична, цената е една, докато в една високотехнологична болница същото това действие ще има различна цена и това е обяснимо“, каза доц. Кирилов.
Той заяви, че не може да се съгласи, че с клиничните пътеки се източва системата, защото от една страна те не са финансов инструмент, а стандарт за качество, а от друга, дейности с голям обем и сложност не са достатъчно остойностени. „В тях има разписани изисквания, които ако се приложат изцяло, ще се увеличи разходът. Освен това хората, които се лекуват по тези пътеки, не страдат само от едно заболяване. Те имат и така наречената коморбидност – различни придружаващи заболявания, които утежняват състоянието и изискват допълнителен финансов ресурс, което също трябва да се отчете. Има такива системи на отчитане. И затова, понеже лекарите са високоинтелигентни хора, те винаги намират решението. И понеже се администрира, а не е по естествен регулаторен път да се стигне до решението, т.е. пазара, действителността да постави знака на равновесие между процесите, тогава има и така наречени пътеки, които са пък хиперфинансирани. Т.е. това е административният трик, който ти позволява да покриеш това, което не ти достига от тези болни, които са реализирали по-голям финансов ресурс“, обясни министърът.
„Реформата не е едноактна пиеса. Ти трябва да имаш индикатор и трябва да имаш система, която да ти отчита промените в здравната система и на края на годината, като отчетеш тесните места, трябва да вземеш решение, за да може да се увеличи пропускливостта, достъпността, качеството на медицинската помощ. И това всъщност е една реформа, която е ежегодишна, ежедневна“, допълни той.
Министърът коментира и предложението за лекарствените продукти, които са сами в група, да се правят промени в цените не за 6, а за 24 месеца. „Така се намалява административната тежест. Отделено от това, тези лекарства бяха в общата кошница. Със заделянето на тези средства в отделен ред, те могат да прогнозират българския пазар, могат да защитават своите финансови интереси, а пациентът ще има тези препарати за лечение. Те са в основата на много схеми от така наречената базова, първи и втори ред схеми за лечение“, обясни доц. Кирилов.
В отговор на въпрос не са ли много болниците в страната, министърът заяви, че не леглата решават проблемите на здравеопазването ежедневно, а кадрите. „Ние имаме кадри, които могат да решат всяка една лечебно-диагностична задача. За мен това е най-важно. Второто, което трябва да кажем, е, че ние трябва да осигурим условия, система тези кадри да предадат своите знания и умения на следващото поколение. Това е от професионалния аспект, но да не забравяме, че в медицината винаги има монетата и обратна страна. Това е възпитанието на колегите, т.е. тези, които са натрупали опит, да дадат жалона, да предадат щафетата на по-младото поколение, не само професионално, а и в психологичен аспект. Едно нещо, което аз винаги съм твърдял, че различава медицинското съсловие от всички останали и това е, че още от студентската скамейка един лекар започва да се обучава да взема решения. Защото някои хора през живота си едно решение не са взели, докато на един лекар му се налага ежедневно да вземат десетки, десетки, понякога и стотици решения и колкото си по-млад, толкова процентът на решенията, които не са адекватни, е по-голям, но с опита, със знанията, с работата, този процент намалява и затова някои колеги са толкова ценни“, каза той.
