Без специалистите по здравни грижи здравеопазването не може да се съществува. СЗО разчита на тях да бъдат гръбнака на здравните системи и да бъдат изключително активни особено в извънболничната помощ. Това каза председателят на БАПЗГ Милка Василева в рубриката на БНР „За здравето“.
„За съжаление в днешните условия на политическа и икономическа нестабилност, както и поради огромната липса на персонал в лечебните заведения, хората имат усещането, че милосърдието е изчезнало. Когато една сестра трябва по най-бързия начин да обслужва 30-40, а понякога и повече пациенти, тя действително няма възможност да демонстрира своето милосърдие, да разговаря с пациента и близките му“, допълни Василева.
По думите й проблемът е започнал в началото на реформата на здравеопазването, когато е било преценено, че няма нужда от много медицински сестри. „Все още обаче никой не е заменил сестринския труд. През последните 20 години ние отчитахме намаляване броя на сестрите, влошаване на отношение към тях и лошото заплащане, което ги демотивираше да работят тук. През тези 20 години предупреждавахме, че този критичен момент на недостиг на медицински сестри и акушерки ще настъпи, но нашите предупреждения не бяха взети под внимание от никого“, каза още Милка Василева.
Председателят на БАПЗГ подчерта, че д-р Асен Меджидиев е 24-я здравен министър, с който тя работи. Всички бивши министри бяха информирани какво се случва в нашето съсловие, но никой не обърна внимание. Няма никакво обективно обяснение за ниското заплащане на труда ни. През 1993 г. имаше 55 000 медицински сестри при 168 лечебни заведения. В момента има 23 000 медицински сестри при 368 лечебни заведения. При условие, че 62% от медицинските сестри са в пенсионна и предпенсионна възраст, ситуацията е повече от трагична“, подчерта Милка Василева.
Тя допълни, че голяма част от специалистите работят на няколко места или дават 36-часово дежурство.
Според Василева има огромен недостиг и на акушерки, които в момента са 4400, а има нужда от двойно повече. „Мястото на акушерките е в извънболничната, а не в болничната помощ, защото те трябва да са близо до жените“, категорична беше тя.
Само стачки оправят нещата... след като измрат няколко от пациентите. Защото и те като част от обществото ни носят вина за отношението към медицинските сестри като към роби.
За какво са ви сестри? 1. Пиерос Сотириу – 600 хил. евро на година Кипърският централен нападател акостира на Хювефарма Арена в началото на миналата година, но бързо се превърна в основен футболист и реализатор на отбора от Разград. За да подпише договора си с орлите, Пиерос Сотириу се съгласи на редуцирана заплата в сравнение с това, което получаваше в Астана. В Казахастан Сотириу получаваше около 800 хил. евро на година, но за да подпише с Лудогорец той направи компромис и сега защитава зелената фланелка срещу „скромните“ 600 хил. евро на година, което автоматично го прави най-скъпоплатеният футболист в родния елит. 2. Кирил Десподов – 40 хил. евро на месец Кирил Десподов се завърна в родния футбол с гръм и трясък след неуспешен престой в Италия където не успя да се наложи в състава на Каляри. Шокиращо или не, Десподов всъщност получава по-висока заплата в новия си отбор отколкото в италианския тим. Лудогорец успя да уреди трансфера на бързоногото крило срещу сумата от 2 млн. евро и по този начин го направи един от най-скъпите трансфери в историята на българския футбол. Ето и хронология на заплатата, която получаваше Кирил Десподов като футболист на ЦСКА-София, Каляри и Лудогорец: ЦСКА-София – 5 000 евро на месец Каляри – 35 000 евро на месец Лудогорец – 40 000 евро на месец 3. Тодор Неделев – 20 хил. евро на месец Любимецът на феновете на канарчетата нееднократно отказа любопитните оферти от страна на ЦСКА-София, Левски и Лудогорец. Носещ жълто-черната любов в сърцето си, Тошко наскоро преподписа с Ботев (Пловдив) и защити за пореден път думите си, че в България ще играе само за отбора, от който е тръгнал за големия футбол. Предполага се, че креативният футболист и капитан на Ботев (Пловдив) защитава цветовете на своя тим срещу заплащане от 20 000 евро на месец, което го поставя много високо в класацията по заплати на футболисти в България. 4. Жорди Кайседо – 15 хил. евро на месец Драмата с трансфера на новата перла в атаката на червените бе пълна. Проблемите, които той имаше с бившия си отбор, не му позволиха трансфера на Армията да се случи лесно, но в крайна сметка той подписа с новия си клуб и бързо успя да се аклиматизира към условията на българския футбол. В момента той е един от най-добрите голмайстори в родното първенство и съвсем заслужено прикова интереса на някои световни грандове като Бока (Хуниорс), а и отбори от Западна Европа като Спортинг (Хихон), чиято оферта от 4.5 млн. евро бе отказана от Гриша Ганчев! Еквадорецът ниже гол след гол с червения екип срещу месечно възнаграждение от 15 000 евро на месец, а това означава, че той е сред най-добре платените футболисти в родния елит. 5. Юрген Матей – 15 хил. евро на месец По темата за заплати на футболисти в България няма как да изпуснем възможността да говорим и за новия капитан на ЦСКА-София Юрген Матей. Партньорството в отбрана с Мено Кох превърна ЦСКА-София във втория най-добре защитаващ се отбор в Първа лига, а стабилността, която Матей излъчва, не остана незабелязана от Стойчо Младенов и Гриша Ганчев. Треньорът на червените даде капитанската лента на Юрген Матей, а Гриша Ганчев възнагради финансово нидерландеца като го направи равен по заплащане с Жорди Кайседо и сега и двамата прибират по 15 000 евро на месец. 6. Димитър Илиев – 8 хил. евро на месец На другия полюс по темата за заплати на футболисти в България е Димитър Илиев, но това определено не се дължи на поради липсата на класа. Митко Илиев е двукратен носител на отличието Футболист на България – за 2019 и 2020 година, а в последните 5-6 години се превърна в константа при голмайсторите. За съжаление, Христо Крушарски и наложената от него финансова политика в отбора на Локомотив (Пловдив) е безкомпромисна и дори двукратен носител на отличието Футболист на България не може да получава повече от 8 000 евро на месец. Именно срещу тавана на заплатите се разписва капитанът на Локомотив (Пловдив). 7. Георги Миланов – 7.5 хил. евро на месец Положението със заплати на футболисти в България не винаги е цветущо, а добър пример за това е отборът на Левски. Финансовите проблеми на синия клуб принудиха Наско Сираков да прибегне до драстични мерки с редуциране на заплатите на футболистите, а пръв на подобна мярка се съгласи не кой да е а Георги Миланов. Българският национал се е съгласил на новите параметри по договора си, които спрямо стария договор изглеждат така: Заплащане според стария договор – 15 000 евро на месец Заплащане според новия договор – 7 500 евро на месец
Не си спомням критични изказвания от Вас към институциите довели системата до сегашната катастрофа през всичкото това време.Просто си подайте оставката и спрете да се преструвате.
А Вие на каква възраст сте?