Медицински съсловия изразяват тревога от липсата на диалог с институциите, обединяват се в защита на професиите си

Липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите на медицинските съсловия, вземането на решения без изслушването им, липса на ясна формула за следдипломно обучение, разрушаването на професионалния авторитет на медицинските професии – това са сериозните проблеми, трупани с години, пред които са изправени няколко професионални гилдии. За това алармира на пресконференция днес Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), на съвместна пресконференция с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), представлявана от председателката й Милка Василева, и Българския съюз за лекарските асистенти и фелдшери (БСЛАФ), представляван от председателя Александър Александров.

Срещата с медиите премина под мотото „Заедно в защита на професиите ни в името на здравето на пациентите“. 

Трите организации наскоро са подписали Споразумение, в което се обединяват в защита на професиите, които представляват, и изразяват готовност за съвместни действия срещу изолацията, неравнопоставеността в контактите с институциите и дългогодишната липса на адекватни и работещи решения в здравеопазването за решаване на кадровата криза, стана ясно на пресконференцията.

„Няма как в такава среда да очакваме да има желаещи да упражняват тези професии. Решенията за тревожната тенденция за кадровата криза закъсняват, има сериозен законодателен вакуум, свързан с ролята на професиите в здравеопазването“, коментира още Лиляна Петрова.

Председателката на БАПЗГ Милка Василева припомни, че при формирането на организацията през 1993 г. медицинските сестри у нас са били 55 000, а днес са 22 820, като всяка трета е в пенсионна възраст, подобна е ситуацията и при акушерките. По думите й, 89% от сестрите и акушерките страдат от професионално прегаряне, на практика няма медицинска сестра, която да работи само на едно място, а дефицитът сам по себе си е предпоставка за влошаване на качеството на медицинското обслужване. 

„На много места нивата на заплащане, предвидени в КТД, не се достигнати“, каза още Василева.

Председателят на БСЛАФ Александър Александров обясни, че професията „лекарски асистент“ дори не е включена в КТД, а в същото време над 2000 лекарски асистенти и фелдшери, както са се наричали преди, работят в различни звена на системата, от 7 години 6 висши медицински училища у нас подготвят такива кадри, които могат да бъдат много полезни за здравеопазването. Александров също потвърди, че в повечето случаи нормативни актове, засягащи пряко работата на медицинските съсловия, не се обсъждат предварително, а за тях става ясно много по-късно, когато са вече пред финализиране.  

Според Лиляна Петрова е важно да се осъзнае, че медицински професионалисти са необходими във всички структури и звена на здравеопазването, защото точно те осигуряват необходимите здравни и фармацевтични грижи за хората, особено в отдалечените региони, където кадровият дефицит е най-осезаем.

Трите съсловни организации са подготвили и отворено писмо до председателя на 51-то Народно събрание доц. Наталия Киселова, президента Румен Радев и министър-председателя Димитър Главчев. В него те настояват за среща, на която да бъдат обсъдени проблемите на медицинските съсловия и да се потърсят начини за излизане от тежката кадрова криза в здравеопазването.

„Убедени сме, че най-ценното в здравеопазването са кадрите и сме твърдо решени в защита на професиите ни, както и в интерес на нашите пациенти, заедно да търсим път към положително и трайно решаване на кризата“, се посочва в писмото.

С пълния му текст можете да се запознаете тук.