На задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне. На задължителна карантина подлежат контактните им лица, както и лица, които са влезли на територията на страната от други държави с цел предотвратяване разпространението на тези заразни болести. Това е записано в гласувания днес от парламентарната правна комисия Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Сред приетите промени е записано, че когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от болести извън посочените, министърът на здравеопазването може със заповед да разпореди задължителна изолация на болните лица, заразоносители и контактните лица. Задължителната изолация и болничното лечение ще се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекаря, насочил лицето за хоспитализация. Задължителната изолация и/или лечението
може да се извършва и в домашни условия
с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар, въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Задължителната карантина за контактните лица на заразени от посочените болести, както и на лицата – болни или заразни от болести, извън посочените, се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед ще определя срока на задължителната изолация и/или лечението и на задължителната картина в съответствие с епидемичния риск от разпространението на всяка от заразните болести. Контактните лица не могат да отказват извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест. Заповедите и предписанията на министъра на здравеопазването
подлежат на обжалване пред съответния административен съд
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, съответно на предписанието.
При наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 се обявява извънредна епидемична обстановка. Тя се обявява с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, за определен период от време, въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите. Наличие на непосредствена опасност се установява, когато са налице някои от следните характеристики на заразните болести: Когато те са причинени от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът,
механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати;
представляват сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените случаи при човека е малък; може да затруднят или да забавят мерките за контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други; са с ниско имунизационно покритие на населението; са необичайни за региона, сезона или населението; протичат по-тежко от очакваното, имат по-висока заболеваемост и/или смъртност или са с необичайни симптоми; поставят в риск уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други); имат регистрирани случаи сред медицински специалисти.
„Критериите реално обхващат всички инфекциозни болести и създава предпоставка за обявяване на епидемична обстановка по всякакви поводи“, каза депутатът от БСП проф. Георги Михайлов. В отговор министърът на здравеопазването Кирил Ананиев каза, че е готов критериите да бъдат прецизирани и очаква от проф. Михайлов да чуе как да стане това. „Критериите са субективни, те не могат да фигурират в закон. При всяко инфекциозно заболяване картината е различна, начинът за предаване е различен, затова и мерките са различни“, каза обаче проф. Михайлов.
Правната комисия прие критериите с мотива, че на Министерски съвет се предоставя да прецени дали ситуацията е извънредна или не.
Според приетите промени в Закона за здравето при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването ще въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за конкретен период от време. Мерките може да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства, временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или
ограничаване на режима на работа на обекти с обществено предназначение
и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите. Всички лечебни и здравни заведения, независимо от собствеността им, са длъжни да изпълняват въведените мерки.
Държавните и общинските органи ще създават необходимите условия за изпълнение на мерките, като средствата за осъществяването им ще се осигуряват от държавния или общинския бюджет.
Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето ще бъде гледан утре на извънредно парламентарно заседание в зала.
