В Министерството на здравеопазването не са постъпили предложения за коригиране на цените на медицинските дейности, субсидирани по реда на Наредба № 3/ 2019 г., както и за актуализиране номенклатурата на клинично-лабораторните изследвания, касаещи спешния пациент по наредбата. Независимо от това, в МЗ предстои да се направи преглед на стойностите на клинично-лабораторните изследвания, както и съпоставка с техните стойности в Националния рамков договор, и при наличие на съществени отклонения ще се търсят възможности за тяхното актуализиране в хода на годината.
Това казва министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов в отговор на въпрос на депутата от БСП д-р Валентина Найденова относно актуализацията на цените, както и номенклатурата на клинично-лабораторните изследвания, касаещи спешния пациент по Наредба № 3 за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството па здравеопазването субсидира лечебните заведения.
Д-р Найденова допълва, че откакто е обнародвана Наредбата през 2019 г., цените на консумативите на пазара, както и минималните работни заплати и осигурителните доходи, са се променили в „положителна насока“.
Министър Ангелов казва в отговора си, че МЗ субсидира държавни и общински многопрофилни болници за активно лечение за оказване на консултативна помощ на спешни пациенти по искане на дежурните екипи в центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Дежурният екип в ЦСМП може да търси помощ за диагностика и лечение на спешно болен пациент от дежурния лекар или специалист на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ, като последният е длъжен да се отзове. В този случай изследванията и консултациите са за сметка на лечебното заведение.
„Именно този разход се възстановява от Министерството на здравеопазването по реда на Наредба № 3. В Наредбата императивно е посочено, че Министерството субсидира лечебните заведения единствено за дейностите, поискани от ЦСМП, което е удостоверено с фиш за обслужване на спешен пациент. Изследванията, посочени в Приложение № 1, са с най-висока степен на достоверност и надеждност, утвърдени от медицинска наука и практика при доказване или отхвърляне на спешно състояние в условия на лечебно заведение, без структура по спешна медицина. Те имат за цел определяне на състоянието като спешно, а не са с диагностична насоченост. След оценка на състоянието на пациента се взема решение за терапевтичния подход, който може се осъществи в стационарни условия или в дома на пациента. В случай, че състоянието на пациента бъде оценено като спешно, той се приема в лечебното заведение по общия ред и всички диагностични и терапевтични процедури са включени в съответната клинична пътека“, казва министърът.
