Лимитите водят до задължения и невъзможност за нови дейности

„Лимитирането на дейности и на финанси създава възможности за много по-малко начини на откриване на нови дейности и осъществяване на допълнителни приходи, които могат да се получават за болницата“. Това коментира пред БНР изпълнителният директор на МБАЛ - Хасково д-р Георги Гелов. Той посочи, че неразплатена надлимитна дейност за последните три години е над един милион лева.  

По думите му болницата няма проблем с финансовото състояние, но оставеното в наследство е „много тежко“.  „За тези три години успяхме да намалим задълженията от 5 милиона на 4 милиона. Те не са чак толкова намалели, остават. Просрочията също са намалели, но пак са налични – от 2 милиона и половина сме ги свалили под 2 милиона , в момента за първото тримесечие са около милион и половина“, обясни той.

Д-р Гелов изтъкна още, че болницата в Хасково е най-голямата в областта с подобни възможности, каквито се предлагат в нея. Годишно през лечебното заведение преминават между 23 000 и 24 000 пациенти.

„Лимитирането ни притеснява, защото ако вие сега работите добре и сте направили нещо да си подобрите дейността, а в миналото нещата не са били толкова добре, касата ще ви даде лимит на исторически принцип, тоест ще ви даде по-малко пари“, обясни той.

Гелов коментира и предложения единен финансов стандарт за управление на лечебните заведения от страна на Министерство на здравеопазването. „Нашите притеснения – на директорите, не са свързани с това, че ще бъдат извършвани строги контроли върху финансовите дейности, които извършват болниците – ние сме за това. В тази част няма проблем. Ние сме притеснени от частта, в която се казва, че не може да се дава допълнителен материален стимул на лекарите и сестрите в болниците, които имат просрочени задължения. Ние първия месец няма да дадем ДМС, на втория месец няма да имана кого да ги даваме, защото всички лекари и сестри ще напуснат“, коментира той.

Гелов коментира още, че областните и университетските болници имат различия, които налагат различно управление и индивидуален подход.

„Лимитирането на продажбата на здравни дейности към касата неминуемо води до ограничаване на възможности на лечебни заведения като нашето за повече приходи и по-голяма печалба, а ако не бъдат заплатени самите надлимитни дейности, води и до финансови загуби“, заяви от своя страна заместник-директорът на Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив Момчил Мавров. Той обясни още, че забавянето на плащанията по продажбите води до просрочия и задължения към доставчиците на лечебното заведение.

„УМБАЛ „Св. Георги“ е в добро състояние, стабилно, има задължения, има и просрочия, но ние се справяме. Ударът ще бъде по-сериозен за по-малките областни болници, които имат лоша структура на задълженията и те са твърде голям процент от приходната им част“, каза той.

„Не смятам, че с въвеждане на еднакви правила за финансово управление, на всички държавни болници ще бъде даден нужният терапевтичен отговор на проблемите в страната“, посочи Мавров в коментар за предложения единен финансов стандарт.

По думите му болниците трупат задължения от спешния прием, тежката реанимация и интензивното лечение, белодробните болести. „Капацитетът, регионът на дейност, функциите, материалното и финансово състояние, обезпечаването с ресурси на отделни държавни болници са твърде различни, за да говорим за ефективно прилагане на еднакви правила на поведение за всички държавни лечебни заведения“,  посочи той. По думите му с нови вътрешни правила да бъдат преодолени проблеми в системата. Той изтъкна още, че както има много добре дейности, така има и такива, които не са достатъчно добре платени като спешната медицина, интензивното лечение и други. В същото време, половината и повече от дейността на големите държавни болници е свързана със спешни случаи.

 Във всеки случай Мавров изтъкна, че каквото и да е решението на принципала, държавните болници са длъжни да го спазват.