Кризата с общинските болниците „мина“ и през ресорната комисия в парламента

Кризата с общинските болниците бе представена на вниманието на депутатите от комисията по здравеопазване вчера, като съвсем естествено, се превърна и в повод за дебат за основните проблеми в сектора.

Това, което очакваме, е да започне дебат за цялостна промяна в системата и тя да бъде реформирана в спешен порядък. Това заяви председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев преди началото на вчерашната дискусия в ресорната парламентарната комисия. Той разясни и защо от общинските болници  настояват за целева субсидия в размер на 30 милиона лева, като подчерта, че тя не е посочена случайно. „Ние се позовахме на факта, че в периферията от въвеждането на стандартите и нивата на компетентност хората консумират много по-малко медицинска услуга на глава от населението, отколкото в София“, заяви той. Изчисленията на сдружението сочат, че за пациент, обслужван от общинските болници, са нужни поне по 15 лева. Когато те се отнесат към двата милиона пациенти, които се обслужват от този тип болници, се получава сумата от 30 милиона, разясни той. Д-р Тотев допълни, че по информация от 44 болници в сдружението, 83 % от техните приходи отиват за заплати на персонала.

„До момента всичко се прави на парче, всички казват, че системата трябва да се оправи, че трябва да се реформира и всички завършваха реформите с това да лепнат поредната „кръпка“ върху нещо, което не се знае какво е, не знаеш тази дреха връхна ли е, долна ли е. Накрая одеждите станаха безформени“, коментира той.По думите му Законът за здравето, който чертае стратегията в сектора, е реформиран толкова много пъти, че се е загубил първоначалния му замисъл.

„Ние извървяхме всички институции, към които беше адресирано всяко наше послание. Към касата беше за надлимитната дейност и за цените на пътеките. За надлимитната казаха – за нас такъв проблем не съществува за 2015 година, независимо, че се е произнесъл Върховният съд. Единственият начин остава да се съдим“, посочи още той.

Пред депутатите говори и управителят на болницата в Севлиево и бивш шеф на НЗОК д-р Пламен Цеков, който бе категоричен, че трябва да се изработят клинично-терапевтични ръководства, които да заменят клиничните пътеки. „Никой не знае как са остойностени клиничните пътеки и никога не са остойностявани на базата на икономическа целесъобразност и икономическа ефективност“, заяви той. Чрез въвеждането на подобни алгоритми по думите му ще задължи който и да е на власт, да се съобразява с тях и да подсигурява необходимия ресурс.

„Искаме спокойствие в болниците, искаме прогнозируемост, искаме обновяване на кадрите“, категоричен бе той, като подчерта, че в последните 8-9 години ежегодно моделът на финансиране на болниците е бил различен. „Така е и в момента. Ние сме краят на януари и не знаем с какви пари разполагаме. Водим дела срещу касата. Всички съдебни решения, които са в наша полза, започват с един мотив: „Лечебните заведения са длъжни да приемат болни, нямат право да отказват лечението, независимо от лимитите. Имаме го вече в съдената практика. Има ли го вече веднъж, то ще стане като лавина. Тоест не могат да се налагат лимити, не могат да се ограничават болните да търсят помощ“,  заяви той. По думите му в системата се налагат груби административни рестрикции.

Той изтъкна, че заради проблемите в системата през 2017 година 4/5 от новозавършилите медици са напуснали страната.

Д-р Нигяр Джафер от ДПС беше категорична, че не приема тезата, че общинските болници са отговорност на общините и изтъкна, че те са част от цялостната система на здравеопазване у нас. Тя посочи, че те обслужват 2 милиона души население на 2/3 от територията на страната.

Силни критики към настоящия модел на система изказа и депутатът от БСП проф. Георги Михайлов. Той беше категоричен, че проблемите с общинските болници са натрупани от години и са част от множеството нерешени проблеми на българското здравеопазване. Според него от страна на МЗ трябва да се намери начин за разсрочване на задълженията на тези болници или да се осигури целево финансиране, за да могат те да получат „глътка въздух“.

 „Работата на Народното събрание е фалиращото българско здравеопазване“, категоричен бе той, като подчерта, че е нужно да се намери начин за „реанимиране“ на общинските болници „Наша задача е да поставим началото на разговор за нов модел на здравната система“, подчерта още проф. Михайлов. Той изтъкна, че към момента за приоритети като е-здравеопазване, централизиран търг за лекарства, както и за търга за медицинските изделия се говори само в пожелателен характер.  

Според Калин Поповски от „Обединени патриоти“ дебатът по тези теми трябва да започне след изработването на Националната здравна карта.