Коригират плащането на онколекарствата, когато липсват рамкови споразумения

С изменение в Закона за здравното осигуряване, внесено между първо и второ четене на законопроекта, с който се регулират изборът и правомощията на подуправителя на НЗОК, се променя механизмът, по който Здравната каса ще плаща за онколекарствата. Предложението е на народния представител от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов и с него се отменя приетият в Закона за бюджета на Касата механизъм.

Припомняме, че според проф. Ангелов одобреното предложение поставя в риск финансовата стабилност на лечебните заведения. Депутатите тогава приеха текста по вносител, според който при заплащането на онколекарства в болниците НЗОК трябва да взима за референтна най-ниската цена от всички тръжни процедури в лечебните заведения, постигната за даден медикамент през предходния месец. Срещу приетото изменение тогава се обявиха и от ПП-ДБ. Предложението на доц. Васил Пандов беше когато няма действащи рамкови споразумения за текущата година от ПП-ДБ от 1 януари на същата година НЗОК да заплаща лекарствен продукт по по-ниската стойност от стойността по рамковото споразумение от предходната година и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на лечебното заведение. Когато през предходната година пък не е имало действащо рамково споразумение, НЗОК да заплаща лекарствения продукт по по-ниската стойност измежду средноаритметичната стойност, постигната в проведените обществени поръчки от сключилите договор с НЗОК изпълнители на болнична медицинска помощ през предходните шест месеца и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на изпълнителя на болнична медицинска помощ през последните три месеца.

Сега от ГЕРБ предлагат в случаите, когато няма действащи рамкови споразумения за съответната година, НЗОК да не може да заплаща лекарствените продукти на стойност, по-висока от най-ниската стойност между последно действащите рамкови споразумения и средно претеглената стойност, заплатена от НЗОК през предходната година за всеки лекарствен продукт, и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на изпълнителите на болнична медицинска помощ през съответната година, независимо дали те са възложители по Закона за обществените поръчки. Стойностите, на които НЗОК заплаща лекарствените продукти, се публикуват на интернет страницата на НЗОК.

Предложението е подкрепено от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българската асоциация на търговците на едро с лекарствени продукти фармацевтична асоциация (БАТЕЛ), Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и членуващите в тях компании.

„Така предложената редакция ще гарантира по-добър контрол върху цените на лекарствените продукти за злокачествени заболявания, прилагани в болнични условия и заплащани от НЗОК, като същевременно ще избегне негативните последици от действащото от 1 август 2023 г. изменение. Бихме искали да предложим думите „последно действащите рамкови споразумения“ да отпаднат. Последното действащо рамково споразумение всъщност е от периода 2020-2021 г. и съдържа цени/стойности на лекарствени продукти, договорени в процедурата по централизирана обществена поръчка през 2020 г., т.е. преди повече от 3 години. През този период пределните цени на производител на редица медикаменти се повишиха в рамките на позволеното от българското законодателство в резултат на натрупаната инфлация. Ние подкрепяме сключването на актуални рамкови споразумения от Министерството на здравеопазването, но възразяваме срещу въвеждането на правило, според което НЗОК не може да заплаща лекарствените продукти на стойност не по-висока от тази в последно действащите рамкови споразумения, независимо преди колко години са действали тези споразумения. Високите нива на инфлация и затрудненията във веригите на доставки не позволяват задържане на цените на нивата от 2020 г. и ще задълбочат липсите и недостига на лекарствени продукти в България“, казват асоциациите.

Те предлагат още да се прецизира текстът, като „стойността, на която лекарственият продукт е доставен на изпълнителите на болнична медицинска помощ през съответната година“ се замени със „стойността, на която лекарственият продукт е доставен на съответния изпълнител на болнична медицинска помощ“.

От Българска болнична асоциация също подкрепят изменението. „За краткото време от приемането си досега, настоящия вид на разпоредбата предизвика силна тревога в здравеопазването и се счита, че може да остави много онкоболни без лекарства. Считаме, че предложената редакция ще донесе търсения контрол върху цените на лекарствените продукти, към които реферира, но ще избегне негативните последици от вкараната в действие в момента уредба“, казват от ББА.

Подкрепа на предложението има и от Министерството на здравеопазването, и от БЛС.

От Лекарския съюз смятат, че новият механизъм на заплащане на лекарствените продукти в определени хипотези ще спомогне за процеса по рационално и предвидимо управление на публичните средства.

От Асоциацията на университетските болници предлагат стойността, на която НЗОК да заплаща лекарствените продукти на изпълнителите на медицинска помощ, в случаите когато няма действащи рамкови споразумения, да е тази, на която лечебното заведение е закупило конкретния лекарствен продукт, но не по-висока от определената в Позитивния лекарствен списък.

Новият управител на НЗОК Станимир Михайлов е категоричен, че последните действащи рамкови споразумения не следва да бъдат взимани предвид, тъй като са изтекли. „Изготвен анализ на разходите на НЗОК за лекарствени продукти, прилагани за лечение на злокачествени заболявания през м. декември 2022 г., показва, че 97% от всички средства за заплащане са за лекарствени продукти, за които няма стойност, договорена в рамковото споразумение 01.01.2020 - 31.12.2021 г. или стойността, договорена в него, вече е по-висока от стойността, определена на база референтна стойност в Приложение №2 на ПЛС. За тях НЗОК е заплатила съгласно стойностите, на които са доставени и фактурирани от търговците на едро с лекарствени продукти на лечебните заведения за болнична помощ, в рамките на предишните регистрирани цени на продуктите в Приложение №2 на Позитивния лекарствен списък“, пише в становището си той. Според Михайлов най-логично и правилно би било всички лечебни заведения за болнична помощ, ползващи публичен ресурс от НЗОК за заплащане на лекарствени продукти извън цената на клиничните пътеки, да договарят лекарствените продукти по реда на ЗОП, за да се постигне равнопоставено и справедливо третиране на изпълнителите на БМП без оглед на тяхната собственост.