Общ преглед
“Нашата цел е да бъдем лидери на мащабно усилие, в резултат на което продуктите с намален риск (ПНР)* в крайна сметка да заменят цигарите, което ще е от полза за пълнолетните пушачи, обществото, нашата компания и нашите акционери”.**
Терминът „качество на въздуха в затворени помещения (КВЗ)“ се отнася до качество на въздуха в сгради и помещения, като е свързан най-вече със здравето и удобството на обитателите на тези сгради.1 Качеството на въздуха в затворени помещения се влияе от температурата, влажността, химически или биологически замърсители, както и от човешко присъствие и дейности. Качеството на въздуха в затворена среда се определя от няколко фактора, един от които е наличието на замърсяващи вещества. Познаването и контролът на често срещаните замърсители на въздуха в затворени помещения може да намали риска за здравето.
Основните източници на замърсяване на въздуха на закрито са атмосферният въздух, емисиите от строителните материали, мебелировката, оборудването и обзавеждането, отоплителните и вентилационни системи, обитателите, дейности вътре в помещението (готвене, почистване и др.), а ако в помещението се пуши към замърсителите се добавя и тютюневият дим.
Вторичният или пасивен дим се определя като „димът, на който са изложени непушачите, когато са в закрито помещение заедно с пушачи“. Той се състои предимно от страничната димна струя, т.е. димът, който се отделя от горящия край на цигарата между дърпанията, и в по-малка степен от издишаната основна димна струя (димът, който пушачът издиша) и от излив на дим от устата (дим, който се отделя при дърпането от пушача).2
Здравните власти, в т.ч. Световната здравна организация (СЗО), са установили, че вторичният дим причинява заболявания, включително рак на белия дроб и сърдечни болести, при непушачи, както и води до развитието на астма, дихателни инфекции, кашлица, задух, отити (възпаление на средното ухо) и синдром на внезапна детска смърт. Освен това е доказано, че вторичният дим може да влоши симпотмите на астма при възрастни и да причини дразнене на очите, гърлото и лигавицата на носа.
Следвайки принципите за намаляване на вредата от тютюна, ние разработваме и оценяваме гама от продукти с потенциал за значително намаление на индивидуалния риск в сравнене с пушенето на цигари, които са удовлетворителни за пушачите и осигуряват сходен вкус, удоволствие и ритуал, като тези при цигарите.
Нашият подход за съществено намаляване на концентрациите на токсини включва нагряване на тютюна до температура по-ниска от тази, при която протича горене. (т.е. < 400°C/752°F). На този принцип нашата система за нагряване на тютюн (THS) нагрява чрез механизъм с електронен контрол специално разработени тютюневи стикове до температура от 350 °C/662 °F, като през по-голямата част от времето температурата на тютюна не надвишава 250°C/482°F.
Система за нагряване на тютюн: оценка на качеството на въздуха в затворени помещения
За разлика от горящия край на цигарата, системата за нагряване на тютюн (THS) не отделя странична струя аерозол. Затова се предполага, че THS има значително по-малко въздействие върху КВЗ в сравнение с цигарите.
Извършването на сравнителни изследвания на състава на вторичния дим, образуван при пушене на цигари, и аерозола, отделен в околната среда при ползване на THS би било трудно в „реалния свят“, поради липсата на специфични, свързани с пушенето маркери.3 Затова с цел да се съберат повече данни за аерозола, отделен в околната среда при ползване на THS, ние проведохме проучвания за оценка на ефектите от употребата на THS върху КВЗ чрез симулацията на условията от „реалния свят“ в специална стая с контрол на околната среда, наречена КВЗ стая.4
На изображението по-долу е представена стаята по време на провеждане на проучването (напр. симулация на офис помещение с двама потребители на THS и един координатор на проучването)
Тестваната вентилация симулира „офис среда“, „жилищна среда“ или „заведение или хотел“ съгласно европейска норма EN 15251:2007. Освен това се оценяват различни категории за един и същ вид среда според степента на контрол (напр. Жилищна среда I, II; III). Ефектът на THS върху КВЗ се оценява чрез използване на пълнолетни пушачи или потребители на THS и сравняване на условията с такива, при които не се използва никакъв продукт.
Измерени са седем категории (стандарти за измерване на вторичен дим по ISO, стандарти за измерване на летливи органични съединения, карбонили, специфични за тютюна нитрозамини по ISO, специфични за продукта вещества (формиращи аерозола), газове), обхващащи 23 вещества от въздуха в закрити помещения.а Всички методи на изпитване, както и самата стая, са валидирани и акредитирани по ISO 17025.
Измерените съставни вещества са:
• Суспендирани прахови частици (RSP) < 2.5 µm в диаметър (офлайн и/или измерване в реално време)
• Свързани с тютюневия дим маркери за горене (ултравиолетови прахови частици (UVPM), флуоресцентни прахови частици (FPM), соланезол)
• Специфични за тютюна маркери в газова фаза: (3-етенилпиридин, никотин)
• Летливи органични съединения (ЛОС) (1,3-бутадиен, акрилонитрил, бензен, изопрен, толуен)
• Карбонили с ниско молекулярно тегло (ацеталдехид, акролеин, кротоналдехид, формалдехид)
• Специфични за тютюна нитрозамини (TSNAs) (N-нитрозонорникотин (NNN), никотин-производен нитрозамин кетон (NNK))
• Специфични за продукта маркери (глицерин, пропилен гликол)
• Газове (въглероден оксид, азотен оксид, комбинирани окиси на азота).
Фоновите концентрации на всички вещества са измерени, когато участниците са в стаята при еквивалентни условия, но не пушат и не употребяват THS.
Резултатите от измерванията са представени в обобщен вид по-долу. b
Има качествени и количествени разлики между аерозола, отделен в околната среда при употреба на продукт с нагряване без горене със системата THS 2.2 и вторичния дим от пушене на цигара, а именно липса на маркери за горене и на емисии вторичен дим при ползване на THS. Само три от измерените съставни вещества – никотин, ацеталдехид и глицерин – се установяват във всички измерени проби, но в много ниски концентрации, които могат да се дължат на употребата на THS. c Тези концентрации обаче са под максималните нива на излагане, определени в станадартите за качество на въздуха.
Максималните концентрации на ацеталдехид при употреба на THS за всички симулирани условия са значително под нивата на хронично излагане, определени от Службата за оценка на здравен риск (140 µg/m3)5 и от граничните прагове за ЕС (200 µg/m3)6. Също така максималната концентрация на никотин при употреба на THS е доста под праговете за професионално излагане на ЕС (500 µg/m3)7 и допустимите норми на излагане, определени от Агенцията за професионална безопасност и здравословни условия на труд на САЩ (500 µg/m3)8.
Концентрациите на глицерин, измерени при употреба на THS, също са под референтните стойности, определени от Американската конференция на промишлените хигиенисти ACGIH, 2001 (10 000 µg/m3).
Освен това химичният състав на фоновия аерозол и аерозолът, отделен в околната среда от THS са на практика сходни за разлика от вторичния дим, както се вижда от профила на ЛОС (ЛОС дава количествена стойност на ЛОС и отпечатък на летливи органични съединения с точка на кипене от 69°C /156,2°F до 287°C/548.6°F).
В заключение може да се каже, че резултатът от проучванията показва, че употребата на THS в затворени помещения няма отрицателен ефект върху качеството на въздуха.
* Продукти с намален риск (ПНР) е термин, с който описваме продуктите, които представляват, може да представляват или имат потенциал да представляват по-малък риск за пушачите, които преминат на тях, в сравнение с продължителното пушене. ФМИ има асортимент от ПНР на различна степен на разработка, научна оценка и търговска реализация. Тъй като при ПНР на ФМИ тютюнът не гори, концентрациите на вредни и потенциално вредни вещества, образувани при тяхната употреба, са много по-ниски от тези в цигарения дим.
**United Nations Global Compact, Communication on Progress 2015
а Летливи органични съединения, специфични за тютюна нитрозамини, вещества, формиращи аерозола на втори етап. Феноли (хидроквинон, катехол) в процес на разработка до достигане на пълния списък от 25 вещества във въздуха в затворени помещения.
b Изследванията на жилищна среда I&II, офис среда, и заведения са проведени през 2014-2015 г.. Изследването на жилищна среда III е проведено през 2016 г..
nm: не е измервано (не имало наличен метод по време на провеждане на експеримента).
c NOx се измерват в една от две проби за заведения и не се установяват в други условия на средата. Съответно не може да се твърди, че се дължи на употребата на THS, а по-вероятно е резултат от външно замърсяване.
Публикацията е изготвена с подкрепата на Филип Морис България
Източници
1. United States Environmental Protection Agency (EPA) https://www.epa.gov/indoor-air-quality-iaq/introduction-indoor-air-quality
2. Daisey JM, Mahanama KRR, Hodgson AT. 1994. Toxic volatile organic compounds in environmental tobacco smoke: Emission factors for modeling exposures of California populations. A133–186; California Air Resources Board, Sacramento, CA.
3. Guerin, M.R., Jenkins, R.A., Tomkins, B.A., 1992. The Chemistry of Environmental Tobacco Smoke: Composition and Measurement. Lewis Publishers Inc., Boca Raton.
4. Mitova, M. I., P. B. Campelos, C. G. Goujon-Ginglinger, S. Maeder, N. Mottier, E. G. R. Rouget, M. Tharin and A. R. Tricker (2016). Comparison of the impact of the Tobacco Heating System 2.2 and a cigarette on indoor air quality. Regul Toxicol Pharmacol 80: 91-101. (@PMI Science) (PMID: 27311683) - doi:10.1016/j.yrtph.2016.06.005
5. Office of Environmental Health Hazard Assessment (OEHHA) (2008) Acetaldehyde, Number 75-07-0CAS.
https://oehha.ca.gov/chemicals/acetaldehyde
6. Kotzias D, Koistinen K, Kephalopoulos S, Carrer P, Maroni M, Schlitt C, Jantunen M, Cochet C, Kirchner S, Lindvall T, McLaughlin J and Molhave L (2005) The INDEX Project – Critical Appraisal of the Setting and Implementation of Indoor Exposure Limits in the EU, INDEX EUR 21590 EN; http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC34304
7. European Agency for Safety and Health at Work, 2006. Directive 2006/15/EC - Indicative Occupational Exposure Limit Values, Official Journal of the European Union
https://osha.europa.eu/en/legislation/directives/commission-directive-2006-15-ec.
8. Occupational Safety and Health Administration, 1978. Occupational Health Guideline for Nicotine (accessed 06.06.16.).
