Спешната помощ е може би секторът, който работи с най-много стрес, с най-много напрежение, с най-много неизвестни непрекъснато. Така че хората, които работят там, отиват на работа мотивирани от собствената си обич към професията, към адреналина, към удовлетворението от това да спасиш човешки живот. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria говорителят на столичната Спешна помощ Катя Сунгарска.
Повод за думите й беше информацията, че през последните месеци са зачестили нападенията над спешни екипи.
Само от началото на годината досега нападенията над Спешни екипи в София са 11, като тук става въпрос не за общ брой всякакви видове нападения, а за физически атаки към екипите, подчерта Сунгарска. „Вербалните при нас са ежедневие, за съжаление“, допълни тя.
„Има едно неразбиране какво значи спешно състояние и кога трябва да се вика линейка. При нас се вика линейка, защото имаме 38 градуса температура, не сме здравноосигурени, или пък сме здравноосигурени, само че ни домързява да отидем до аптеката“, коментира говорителят на Спешна помощ.
Най-драстичното, по думите й, е, че докато някои хора викат Спешна помощ за неспешни състояния, тези, които са в спешно състояние, може да загубят живота си, чакайки линейка. „За съжаление, гражданството все повече се развива в подаването на фалшиви сигнали – симптоми, които четат в интернет, че са спешни и знаят, че няма как да им откажем, но всъщност след това отиваме и се оказва нещо съвсем различно“, сподели тя и припомни статистиката, според която между 60 и 70% от сигналите към Спешна помощ не са спешни. „И при този кадрови дефицит, който изпитваме, ако нямаме тези лъжливи обаждания, ние ще успеем абсолютно навреме и абсолютно качествено да обслужим хората, които са наистина в спешно състояние“, категорична бе тя.
Сунгарска припомни за организираното сътрудничество между Спешна помощ, полицията и прокуратурата, но заяви: „Каквито и административни мерки да са набелязани, ако хората не осъзнаят отговорността си, ако не осъзнаят, че утре, когато те са в животозастрашаващо състояние и заради някой друг, който е извикал Спешна помощ за неспешно състояние, линейката се забави, ако хората не разберат това, че отговарят за действията си, нищо няма да се промени“.
Като стана дума за нападения, осъдиха ли нападателите на екипа на д-р Красимир Йорданов(лека му пръст). Доктор Гелев навремето най- отговорно заяви в интервю с Кеворк Кеворкян че за нападателите ще има последствия. Юридически де.
За мен изявлението на тази госпожа е малко нещо хвърляне на прах в очите. Нападения има, всички го знаем, но колко жалби са пуснати срещу нападателите? Колко дела са заведени от името на Спешна помощ София? Или някой предпочита да не си нарушава спокойствието?
Чл. 131 ал.2 от Наказателния кодекс: За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, медицински специалист и персонал към Центровете за спешна медицинска помощ, или учител в детска градина, основно, или средно училище при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода: 1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда; 2. от три до десет години при средна телесна повреда; 3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл.130, ал.1
Ето конкретните разпоредби от Закон за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 : Чл. 36. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 37. Който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. Чл. 38. (1) Който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) Когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, както и обезщетение за причинените на службите вреди. (3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2010 г. , в сила от 1.01.2011 г.) Който пуска предварително записано съобщение чрез електронно устройство, което автоматично избира телефонен номер 112, се наказва с глоба 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Само със изнасяне на данни работа не се върши. Отношение би следвало да вземе шефа на тази госпожа. Защото ако се заведе иск от името на ЦСМП София шанса за успех ще бъде много по- голям, отколкото ако пострадалите медици тръгнат да си търсят правата самостоятелно. Между другото ЦСМП София разполага със щатен юристконсулт. Той защо не се задейства? Ако не да води дела срещу нападателите, поне да даде указания на пострадалите колеги къде и как да си търсят правата.
Каква му е заплатата на щатния юрисконсулт?
Точен отговор може да ти даде доктор Гелев или въпросната госпожа, но не по- малка от лекарската. Че и по- голяма. Предполагам.
Предполагам е доста по-голяма от лекарската.
Директорът на Районната здравна каса в Ловеч Антонио Маринов е арестуван при акция на ДАНС и полицията.
Който не е спешен като го обуят да си плати 100 лв и бързо ще се отучи да вика спешната като пръдне.