Необходима е 100% реимбурсация от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на редица животоспасяващи терапии за сърдечно-съдови заболявания – за превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене. Тази позиция изразиха двама водещи кардиолози на пресконференция на тема „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечно-съдови заболявания“ – проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник, и доц. д-р Васил Велчев, завеждащ Сектор „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ "Св. Анна".
Те се спряха на трудностите пред българските пациенти за достъп до съвременно лечение на сърдечно-съдови заболявания и необходимостта от промени в методологията на НЗОК при отпускането на средства за медицинските изделия.
Сърдечно-съдовите заболявания - основно инфарктите и инсултите, продължават да бъдат водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци. Статистиката за хората със сърдечно-съдови заболявания у нас е стряскаща, каза проф. Иво Петров. По думите му, над 3 пъти по-висок е средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания в сравнение с Европейския съюз - по данни на Евростат през 2019 г. от болести на органите на кръвообращението в България са починали 69 632 души. Това означава, че 64.4% от смъртните случаи за същата година са вследствие на сърдечни и съдови заболявания, което е 998 души на 100 000 население.
Модерните методики (ендоваскуларни импланти) дават шанс на всички за подобряване на състоянието на пациентите, но в България те са по-трудно достъпни, каза проф. Петров. Той обърна специално внимание на ендоваскуларното лечение на аорта, което според него трябва да стане по-достъпно за пациентите, като се увеличат обемите и процента на реимбурсация от страна на НЗОК. Ако не се приложи навременно лечение на такъв тип заболяване, смъртността се увеличава.
„Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“, каза проф. Петров.
Доц. Васил Велчев се спря на превенцията на внезапната сърдечна смърт (ВСС). Тя е нетравматично, неочаквано събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване. В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта. Данните сочат, че годишно в света от сърце умират приблизително 17 млн. души, като при около 25% от тях причината е внезапна сърдечна смърт.
При половината от тези случаи ВСС е първи симптом, а в България 9 от 10 пациента не оцеляват. Понякога рискът от ВСС може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ. За съжаление, при голяма част от жертвите те не са налични и единственият им шанс при възникване на ВСС е оказване на първа помощ с автоматични публични дефибрилатори.
Превенцията на ВСС е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори - еднокухинен, двукухинен или ресинхронизиращ дефибрилатор. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите трябва да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 000 лв. За да се избегнат голяма част от смъртните случаи при тези пациенти, е необходимо да се осигури 100% реимбурсация от страна на НЗОК, без да се налага пациентът да доплаща за имплантация и реимплантация на устройство, спасяващо живот, каза доц. Велчев.
По думите му имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест. Именно затова е важно да бъдат напълно заплащани от НЗОК, а усилието на кардиологичната общност да е насочено към разпознае рисковите пациенти. Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим, каза доц. Велчев.
Медицинските специалисти обявиха, че през есента, когато се очаква страната да има стабилно управление, е необходимо да се организира кръгла маса с участието на всички заинтересовани страни и да се излъчи работна група за осигуряване на равен достъп на българските пациенти до съвременните методи за лечение на сърдечно-съдовите заболявания.
