В месеца за борба с рака на гърдата – октомври, в рубриката си за пациенти „НЗОК за теб“ Здравната каса информира на какво могат да разчитат здравноосигурените пациенти с рак на млечната жлеза от страна на осигурителната институция.
НЗОК, като отговорна финансова институция, която управлява средствата на здравноосигурените лица (ЗОЛ), осигурява и заплаща пълното им и комплексно лечение.
Институцията полага усилия да осигури профилактиката и ранната диагностика на онкологичните заболявания. В действащия НРД за медицински дейности 2023-2025 г., са приети нови моменти, чрез които се увеличи диапазона им в извънболничната помощ.
През 2023 г. броят на физически лица с първична диагноза Рак на млечната жлеза е са 4597. Хоспитализациите или брой случай са съответно 5149, отчетени към НЗОК.
През първото полугодие на 2024 г. общият брой на физическите лица с първична диагноза Рак на млечната жлеза е 2 452, а хоспитализациите, отчетени към НЗОК, са 2 665 през 2024 г.
НЗОК цели и подобряване качеството на живот на пациентките и осигурява за тях помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ). Съгласно действащия списък-спецификация, институцията заплаща следните помощни средства: гръдна епитеза първична -144 лв.; гръдна епитеза постоянна -144 лв. и -перука – 127 лв.
В рамките на кампанията предстои провеждане на работна среща на НЗОК с пациентски организации за преразглеждане и евентуална корекция на лимитите, определени за помощните средства за жените, претърпели оперативна намеса по повод лечение на рак на гърдата.
Какви са дейностите и изследванията, които НЗОК осигурява на ЗОЛ в етапа на профилактика и откриване на заболяването?
В задължителния профилактичен преглед, осъществяван от общопрактикуващия (личния) лекар (ОПЛ) се включват следните дейности и изследвания за профилактика на рака на млечната жлеза:
- за жени на и над 30-годишна възраст – мануално изследване на млечни жлези – ежегодно;
- за жени от 30- до 50-годишна възраст – ехографско изследване на млечни жлези – веднъж на 2 години;
- за жени от 45- до 69-годишна възраст включително – мамография на млечни жлези – веднъж на 2 години;
- за жени на и над 70-годишна възраст- веднъж на 3 години.
За извършване на ехографско изследване на млечни жлези и мамография на млечни жлези ОПЛ издават „Направление за медико-диагностична дейност“.
Срокът на валидност на направленията за ехографско изследване на млечни жлези и мамография на млечни жлези по повод на профилактика е удължен на 60 календарни дни.
При провеждането на профилактичните прегледи ОПЛ формира групи от лица с рискови фактори за развитие на злокачествени новообразувания на млечната жлеза, като
попълва „Карта за оценка на рисковите фактори за развитие на заболяване“, информира ги за рисковите фактори за развитие на заболяване за злокачествено новообразувание на млечната жлеза, провежда обучение за самоизследване на млечните жлези, дава препоръки за начина на живот и преустановяване на съществуващи рискови фактори.
При необходимост и по преценка, личният лекар назначава консултация с лекар специалист по „Акушерство и гинекология“ с допълнителна квалификация по мамология или специалист по „Хирургия“, както и по преценка може да назначи допълнителни медико-диагностични изследвания.
При данни от мамографското изследване за съмнение за наличие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза, ОПЛ назначава задължителна консултация с лекар специалист по „Акушерство и гинекология“ с квалификация по мамология или специалист по „Хирургия“.
Какъв е пътят на пациента и какво осигурява НЗОК, след констатиране на съмнение за наличие на карцином на млечната жлеза?
Личният лекар или специалистът мамолог насочва пациента с направление №3 или №7 за консултация с гръден хирург. След хирургичното отстраняване на възела се дава материал за хистологично изследване и имунохистохимия. Ако се установи наличието на туморни клетки в изследваната проба, лекуващият лекар насочва пациента към Обща клинична онкологична комисия. Комисията определя окончателната диагноза, стадия, прогностичната група и лечебната стратегия в различни етапи на болестта.
Решенията на клиничните онкологични комисии са писмени и копие от тях се предоставя на лекуващия лекар. На пациента се съставя план за лечение и, съгласно Приложение към Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, се осигурява комплексно онкологично лечение .
Според изготвения план за лечение може да бъде назначено провеждането на химиотерапия, лъчелечение, имунотерапия или комбинация от тях, като цялостния процес на лечение се осигуряват чрез прилагането на следните амбулаторни процедури: „Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания“, „Системно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания“, „Проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия“, „Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания“ и клинични пътеки „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения “, „Диагностични процедури за стадиране и оценка на терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания“, „Брахитерапия с ниски активности“, „Конвенционална телегаматерапия“, „Триизмерна конвенционална телегаматерапия и брахитерапия със закрити източници“, „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“, „Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“, „Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания“, „Ортоволтно перкутанно лъчелечение и брахитерапия с високи активности“ и „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания“.
Лечебните заведения, сключили договор за изпълнение на дейностите по тези пакети, осигуряват на пациентите пълния обем диагностични и лечебни процедури по определения план на лечение по време и място на провеждане, като координират и контролират неговото изпълнение. Периодично минимум на всеки 2 - 4 месеца или 4 - 6 курса (до 6 пъти за една календарна година), за оценка на ефекта от лечението се провежда рестадиране на заболяването. Рестадирането се провежда в лечебни заведения за болнична помощ или комплексен онкологичен център (КОЦ), като всички изследвания необходими за провеждането на рестадирането се провеждат в лечебното заведение.
Пациентите не могат да бъдат връщани за допълнителни изследвания в извънболничната помощ.
НЗОК напомня:
В лечебни заведения здравноосигурените лица биха могли да получават (срещу заплащане) следните допълнителни услуги:
- Подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови услуги, с или без придружител, по желание на пациента;
–Подобрени битови условия, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор. - Допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим;
- Допълнително поискани услуги, свързани с осигуряване на допълнителен помощен персонал, само в случай че са осигурили необходимите общи грижи за пациентите и поисканите услуги се различават от тях.
- Избор на лекар или екип от медицински специалисти.
Лечебните заведения определят цената за избор на лекар/екип за конкретна дейност, като цената за избор на лекар не може да надхвърля 500 лв., а за избор на екип – 900 лв. Важно! Не се допуска заплащане като допълнително поискана услуга за придружител на дете до 7 години, както и на придружител на дете до 18 години при необходимост от осигуряване на допълнителни грижи, които лечебното заведение не е в състояние да осигури. Не се допуска заплащане като допълнително поискана услуга за придружител на лице с увреждане, което не може да се обслужва самостоятелно и има необходимост от осигуряване на допълнителни грижи, които лечебното заведение не е в състояние да осигури.
