Каква е разликата във видовете тестове, кой кога се прави, за какво служи, колко време отнема и какъв материал се използва, обясниха от УМБАЛ "Св. Иван Рилски".
Бързият тест за откриване на антитела (хроматографски метод) е най-надежден до 10 дни след проявата на симптоми. Използва се за скрининг на групи от хора, но крие риск от фалшиво-положителен и фалшиво-отрицателен резултат. Използва се венозна или капилярна (от пръста) кръв и отнема около 20-30 минути.
Бързият антигенен тест (RAD) е най-надежден до 5-6 дни от появата на симптоми. Също се използва за скрининг на групи хора, но и за триаж в болниците (разпределение на пациентите). При 1 от 5 човека със симптоми дава фалшиво-отрицателен резултат, затова в такива случаи и при наличие на симптоми е добре да се направи изследване с PCR тест, препоръчват от лечебното заведение.
Готов е за 20-30 минути, и се използва назо- или орофарингиален секрет. За разлика от PCR, един секрет е достатъчен.
Автоматизираните серологични тестове (антителни тестове) при измерване на IgM (SARS-CoV2-IgM) показват остър период, настояща инфекция до 7-8 дни от проявата на симптоми.
Когато служат за измерване на IgG (SARS-CoV2 – IgG - anti N), показват състояние след прекарана инфекция – имуноглобулини на паметта) и са най-ефективни след 14-ия ден от проявата на симптоми. Ако бъдат спазени тези условия тестът имам 100% чувствителност.
Използват се за установяване на разпространението на заболяването сред популацията.
Желателно е проследяване на нивото на IgG във времето. От УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ уточняват, че този метод има по-голяма аналитична надеждност от бързите антителни тестове. За него е необходима венозна кръв.
Количествен тест за определяне на антитела за измерване на IgG – включително вирус неутрализиращи антитела (SARS-CoV2-IgG - anti S). Прави се, когато имаме съмнение, че сме прекарали вируса – 14 дни след началото на симптоматиката. След ваксинация срещу SARS Cov-2 – 14 дни след поставянето на ваксина. Служи за измерване на имунния отговор на организма към SARS Cov-2 след прекаран вирус; когато имаме съмнение, че сме прекарали вируса безсимптомно; след ваксинация срещу SARS Cov-2 за измерване на хуморалния имунитет.
Титрите, които се измерват, ориентират какъв е отговорът към ваксинацията и показват каква е концентрацията на неутрализиращите антитела. Все още няма публикувани данни какъв е протективният титър, но има препоръки, които могат да ни насочат в тези цифри. При метода, който се използва в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, производителят е посочил, че минималният протективен титър е около 1000 AU/mL. Диапазонът, който се измерва, е много висок и достига до 80 000 AU/mL. Тестът е готов след два часа. Използва се венозна кръв.
Разликата между автоматизирания антителен тест и количествения за определяна на антитела е, че първият метод дава по-скоро качествена оценка – има/няма имунитет. Той таргетира антителата, насочени към нуклеокапсидният протеин (който е във вътрешността на вируса). Такива антитела се откриват само при преболедували пациенти или такива, които са били инфектирани безсимптомно. Докато количественият метод таргетира антителата срещу шипчетата на вируса. Такива антитела ще има както при хора, които са били инфектирани, така и при ваксинираните.
PCR-тестът като цяло най-надежден е след 4-6 ден. При пациенти, които имат проявени симптоми след 4-ия ден. При хора, които са били контактни на заразен с коронавирус: след 5-6 ден. (Ако междувременно се появят симптоми, няма нужда да се чака до 5-ия ден). Това е “Златен стандарт” за лабораторна диагностика на SARS-CoV-2. Прави се при наличие на симптоми; при позитивиране на друг тест за коронавирус; при неясни пневмонии; за отсяване на контактните лица.
От изброените изследвания това е тестът с най-висока специфичност и чувствителност. Готов е след 24-48 часа. Използва се назо-фарингиален секрет.
По-интересно е, каква е разликата между PCR тестовете. Например, кои "хващат" мутиралия S-ген, и кои го пропускат (т.н. "failure to detect the S-gene target", SGTF), т.е. дават фалшиво негативен резултат.