!
Понеделник, 01 Юли 2024
29
юни
 

Как бързата реакция спасява животи

Събота, 29 Юни 2024 | 11:10:02 Надежда Ненова


Неврологът доц. Росен Калпачки и кардиологът проф. Арман Постаджиян демонстрираха със случаи от практиката си как бързата реакция спасява животи и от колко съществено значение е времето за диагностика и лечение по време на експертна среща за нуждата от

Неврологът доц. Росен Калпачки и кардиологът проф. Арман Постаджиян демонстрираха със случаи от практиката си как бързата реакция спасява животи и от колко съществено значение е времето за диагностика и лечение по време на експертна среща за нуждата от експресна диагностика при остър миокарден инфаркт и инсулт, която се проведе вчера в УМБАЛ „Св. Анна“-София.

Доц. Калпачки разказа случай от 2022 г. Тогава 36-годишна жена, бременна в 20-та гестационна седмица получава инсулт, докато се приготвя за лягане късно вечерта. Съпругът й забелязва, че жената започва да фъфли и вижда, че нещо не е наред. Докато още наблюдава тази промяна, при жената се развива тежка симптоматика – парализирана дясна половина на тялото със загуба на говора и съпруга мята жена си на колата и я докарва в Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ на 30-тата минута след началото на инсулта.

„Това е решаващото. Магьосници да сме, ако беше дошла на втория час, резултатът нямаше да е същият. Тук стигнахме дори до ангиография освен простия скенер, благодарение на перфектната организация в Спешно отделение, и видяхме запушване на средна мозъчна артерия с 5-сантиметров тромб. Въпросът беше, че и двете възможности за специфично лечение, застрашаваха детето. Тромболизата по документи е забранена при бременност. Механичната тромбектомия изглежда хубав метод, но докато се прави има сериозно рентгеново облъчване. Това е метод, който изисква действия под рентгенов контрол. Избрахме и двете възможности. 43 минути след началото на инсулта започнахме с тромболиза, защото чакахме екипа за тромбектомия, която направихме 140 минути след началото на симптомите. Четирима колеги държаха оловна престилка над корема на жената по време на цялата процедура“, разказа доц. Калпачки.

Той допълни, че жената е била с тромбофилия – т.е. не е невъзможно на 36 години при първа бременност да получи класически инсулт. „Без това лечение нямаше да има бебе, а щеше да има една парализирана, тежко инвалидизирана жена в най-добрия случай“, категоричен беше доц. Калпачки.

Проф. Постаджиян пък разказа случай от миналата година. Става въпрос за 32-годишна жена, която постъпила в болницата с елевационен миокарден инфаркт (класическата форма на инфаркт на миокарда – б.р.), заедно с едногодишното си дете.

„Кардиологията е сравнително проста специалност, когато говорим за инфаркт. В 99% от случаите имаме атеросклеротична плака, която е руптурирала. Когато говорим за плака, тя се е образувала от холестерол. Това, което беше интересно за това момиче е, че тя има баща, починал от миокарден инфаркт и чичо, починал от миокарден инфаркт. Тя е на 32, нейният лош холестерол беше 9.2, а общият холестерол – 14“, каза проф. Постаджиян.

Той допълни, че 32 години е сериозна възраст и при тези показатели и фамилна дислипидемия е меко казано странно да не се стартира терапия. „Хората с фамилна дислипидемия нямат друг рисков фактор. Те са слаби, нямат диабет, нямат високо кръвно, имат само лош холестерол. И това е прототипът на много ясно заболяване. Имаш лош холестерол и правиш инфаркт. Не правиш толкова често инсулт или други заболявания, но правиш инфаркт, защото има директна връзка“, категоричен беше проф. Постаджиян.

„Времето е изключително важно и за сърцето. Практически няколко часа след миокардния инфаркт, имаме зона на некроза, от втория час насетне тази зона надхвърля 50% от засегнатия миокард. Ако го допуснем, това ще са хората, които ще увеличат броя на тези със сърдечна недостатъчност. Това определя и времевия прозорец, в който трябва да се намесим, за да спасим този миокард. В цялата тази исхемична каскада би трябвало да си помогнем с образна и биомаркерна диагностика. Тропонинът не е нула, има множества публикации за значението му в общата популация, повишените му нива показват лоша прогноза, но в зависимост от тестовете, които се използват, можем да хванем различни нива на циркулация. Това, което се опитваме е тестът да е толкова чувствителен, че още в самото начало да е положителен. По тази причина се скъсява и времето за диагностика“, уточни той.

Point of Care не е най-високо чувствителният метод. Той не може в рамките на първия час да ми отговори на въпроса дали човекът има или не миокарден инфаркт, но при болка, която продължава между час и половина и три часа има позитивен резултат, който поставя диагнозата. Point of Care е силен при поставяне на диагнозата, но не е и при отхвърлянето й. Ако искам и да отхвърля трябва да използвам друг високо чувствителен метод.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
ZkJr


Всичко за коронавируса
Още новини
Политическа организация дари апаратура на Родилно отделение в УМБАЛ Бургас
01.07.2024 15:30:30

Политическа организация дари апаратура на Родилно отделение в УМБАЛ Бургас

„Жени ГЕРБ“ и „Младежи ГЕРБ“ дариха днес важна апаратура на Родилното отд ...

Фармацевтите ще стачкуват в четвъртък заради промените в Наредба 4
01.07.2024 14:48:16

Фармацевтите ще стачкуват в четвъртък заради промените в Наредба 4

Фармацевтите в цялата страна ще стачкуват в четвъртък от 9.00 до 9.30 часа в знак протест срещу п ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...