И днес ситуацията около 9-годишния Байрям Али, който чака бъбречна трансплантация, продължава да занимава медиите. „Малкият Байрям, който бе спрян на път за бъбречна трансплантация в Германия, вдига кръвно 160/130.
Едва днес момченцето ще бъде прието в Правителствена болница „Лозенец“ за допълнителни изследвания. Историята на 9-годишното дете от с. Тъжа трогна хиляди българи. Броени часове преди Байрям и баба му Селима да излетят към университетската клиника Тюбинген, от здравно министерство отказаха да ги пуснат и не разписаха нужния за целта формуляр S2. Мотивът е, че присаждането на бъбрек може да бъде извършено и в България. Малко по-късно обаче справка в Изпълнителната агенция по трансплантациите показа, че такава операция на дете не е правена у нас през последните 6 години“, четем в „Телеграф“.
„Вчера от МЗ изпратиха съобщение, в което уверяват, че Байрям ще получи лечение бързо и в съответствие със законовите процедури. Ведомството е разпоредило свикването на разширен консилиум от специалисти. Те обаче тепърва ще мъдрят какво и как да се случи, а междувременно състоянието на 9-годишният Байрям се влошава. Бабата на детето, която ще бъде и негов донор, изобщо не знае какво предстои“, пише още изданието.
„Обадиха ми се да ми кажат, че трябва да отидем в Правителствена болница (бел. авт. – „Лозенец“), но никой не ми обясни какво ще му правят там. Ние се надяваме да заминем за Германия и се молим на Господ“, сподели пред „Телеграф“ Селима. „Ще направим всичко необходимо детето да получи животоспасяващо лечение. Допитваме се до водещите български трансплантолози, които имат доказан опит и са готови да оперират Байрям“, каза от своя страна зам. здравният министър д-р Атанас Кундурджиев“, допълва вестникът.
Във връзка със случая с детето в „Труд“ четем: „България не разполага със специализиран екип за бъбречни трансплантации на деца. Това заявиха нефролози, след като в сряда Министерството на здравеопазването разпореди свикване на среща от специалисти заради нуждата от спешна трансплантация на 9-годишния Байрям Али, който страда от тежка бъбречна недостатъчност.
На критичен минимум са детските специалисти у нас в различни области - едва четирима са експертите в страната по детска кардиология и детска сърдечна хирургия. Подобна е ситуацията и при ортопедията. Преди дни шефът на Фонда за лечение на деца заяви, че има недостиг на медици, а в много области специалистите се броят на пръстите на едната ръка. Проблемът е, че те не могат да бъдат заместени, тъй като детската патология е специфична“, пише ежедневникът.
„Екип за бъбречни трансплантации на деца у нас няма, след като през 2010 г. е прекратена съвместната работа на български и френски лекари, обясни пред БНР доц. Анелия Буева, детски нефролог и бивш член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца. Въпреки това в сряда излезе решение на здравното ведомство 9-годишният Байрям, който е в критично състояние, да бъде насочен към болница „Лозенец“ за животоспасяващо лечение“, допълва публикацията.
„Сега“ се спира на част от НРД, свързана с извънболничната помощ, като представя гледната точка на общопрактикуващите лекари, според които в някои текстове има проблем. „Заради желанието на здравната каса да налага глоби на личните лекари, ако хронично болните им пациенти не са постигнали подобрение, джипитата няма да подкрепят националния рамков договор“, пише вестникът.
„От НЗОК искат да се наложат с рамковия договор критерии за качество при контрола на хронични заболявания като диабет, хипертония, както и глоби, ако те не се покрият. Например НЗОК иска да въведе гликиран хемоглобин до 7 като гаранция, че заболяването на пациента диабетик се контролира качествено. При хипертонията се залага пациентът да е бил с кръвно до 140 на 90 поне в 50% от случаите на измерването му. Ако тези стойности не се постигнат, общопрактикуващите може да понесат санкции от 50 до 100 лева“, твърди изданието.
„При преговорите със здравната каса лекарският съюз все пак договори текст, с който реално санкциите няма да се налагат и глоби ще има само за медиците, които не са предписали на пациентите си нужната терапия, за да са в добро състояние. Личните лекари не са съгласни и с този вариант, защото не смятат, че трябва да има обвързване на критериите за качество със санкции. Те трябва да служат за анализи или дори да са предмет за стимули, смята Любомир Киров“, допълва материалът.
„Дума“ пък се спира на изнесените вчера данни от директора на „Св. Анна“ д-р Славчо Близнаков за финансовото състояние на болницата и последвалото прессъобщение от здравното министерство. „Служебният здравен министър Илко Семерджиев и шефът на УМБАЛ "Света Анна" д-р Слави Близнаков влязоха в задочен спор за това дали здравното заведение е рекордьор по дългове сред останалите болници. От ведомството обявиха, че е налице застрашително нараснали задължения. Изпълнителният директор на болницата д-р Слави Близнаков опроверга данните на МЗ, според които бившата Окръжна болница дължи 14 млн. лв. "Тези цифри са в несъответствие с действителността. От тези 14 млн. лева, 6,5 млн. лева са апаратура и ремонти, които са извършени, заплатени и очакваме да влязат в капитала на дружеството, така че те не висят и не се дължат на никого", обясни Близнаков. По думите му сега се чака акционерното събрание, за да може разходите да минат от едната графа в другата“, разказва публикацията и допълва: „От МЗ не останаха длъжни на изпълнителния директор и веднага репликираха, че към 31 декември 2013 г. болницата е имала задължения в размер на 5 805 000 лв. Към 31 декември 2015 г. дългът е 8 418 000 лв., а към 31 декември 2016 г., по предварителни данни, размерът на задълженията на "МБАЛ "Света Анна" е вече 14 390 000 лв., в които се включват дългосрочни 2 191 000 лв. и текущи 12 199 000 лв.“
