„Допълнителното здравно осигуряване трябва успоредно да върви с навлизане на алтернативни здравни каси. Когато си монополист, нямаш нужда да се реформираш и да правиш стъпки към усъвършенстване на модела. Трябва да има конкурентност.”
Зад тази идея за реформа в здравната система застава д-р Стефан Филев, директор на великотърновската МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" и член на лигата „Лекарите, на които вярваме”.
"В момента в болничната помощ сме ограничени в дейността си, тъй като имаме спуснати лимити. В същото време имаме преразход при лекарствата. Нещо куца на системата там. За сметка на болничната помощ, където сме ограничени в дейността си, харченото за медикаменти не е ограничено”, посочва той пред „24 часа”.
„Според него създаването на алтернативни здравни каси би могло да доведе до въвеждане на оценка на лекарския труд, каквато в момента липсва, и някои от касите да поемат заплащането му. (Сега заплатите на лекарите идват от директорите на лечебните заведения основно през клиничните пътеки - б.р.)
„Здравеопазването не е само икономика, но и медицина. Еднакво зловредно е, ако се гледа само едната страна”, допълва той”, пише още изданието.
Повечето вестници се спират на вчерашното заседание на Съвета за тристранно сътрудничество, на което бяха разгледани промените в ТЕЛК. „Слагаме край на възможността с шипове в гърба и два избити зъба да се взима инвалидност. Ще пресечем и порочния феномен в щели села да има болни с епилепсия или със заболявания на горните дихателни пътища, каза вицепремиерът Валери Симеонов след заседанието на Тристранката. Той обясни, че механизмът, по който ще се прави медицинската експертиза, ще отсява всички случаи, при които има натрупвания от маловажни заболявания, които водят до нереално висок процент на инвалидизиране.
Хората вече няма да бъдат обслужвани от едни и същи лекари в комисиите на ТЕЛК, които работят от десетилетия в тях и са подложени на корупционен натиск, а ще се въведе ротационния принцип на формирането на лекарските комисии”, пише „Стандарт”.
Някои издания отразяват и статистиката на Евростат за броя на самоубийствата. „Броят на самоубийците у нас е бил 682 души през 2015 г., отчете Евростат. Огромният брой от тях са били мъже - 523 мъже. Това означава, че 9 на 100 000 души сами са отнели живота си, което нарежда България под средното за ЕС ниво”, пише „Сега”.
„Най-много самоубийства има Литва (30 на 100 000), следвана от Словения (21), Латвия и Унгария (19), Белгия и Хърватия (17) и Естония (16 на 100 000). Най-малко са в Кипър и Гърция, съответно 4 и 5 на 100 000 души, Италия (6), Великобритания (7), Испания и Малта (8). Средно в ЕС самоубийствата са били 11 на 100 000 души”, отчита публикацията.
„Монитор” пък информира за „летен грип”. „Летен грип напълни лекарските кабинети по морето. Той се проявява освен с висока температура и втрисания и със стомашно-чревни неразположения, установи проверка на „Монитор”. Повечето от общопрактикувашите лекари обаче не дават проби за изследване в регионалните здравни инспекции, за да не губят време и направо изписват лекарства на пациентите
Затова и цифрите от статистиката на инспекциите са твърде малки в сравнение с реалната картина. Във Варна например за последните два месеца острите респираторни заболявания, по данни на Регионалната здравна инспекция, там са 367, а ентероколитите са 129. На практика обаче те са поне три пъти повече, коментираха от Сдружението на общопрактшсуващите лекари”, четем във вестника.
„Подобна е и картината в Добрич. Там при подадени проби в РЗИ са установени 243 остри респираторни заболявания и 48 ентероколитни. В действителност обаче пред кабинетите на общопрактикуващите лекари е пълно”, допълва материалът.
чернописец храбър НЗОК няма монопол на квазипазара на здравните услуги в страната. Тя не е нито продавач нито доставчик на здравни услуги, защото е само купувач на такива или по-скоро закупчик-платец в полза на здравноосигурените лица у нас. На нашия пазар както и във всички останали цивилизовани страни с този тип здравно осигуряване, този вид обществени фондове имат монопсон, но не и монопол на пазара. Терминът „монопсония” е въведен още преди повече от 100 години и то именно за такива пазарни форми. Това че нашите „пишман здравни икономисти” нямат познания за това и не могат да определят ситуацията и фактите е достатъчно красноречив показател, за това колко е инсуфициентна и примитивна /за да не кажа повърхностна, глупава и дори назадничава/ е дискусията, която се води у нас по този род проблеми за здравеопазването. Всъщност монопол има единствено и само лекарското съсловие, защото това е единственият доставчик на здравни услуги на квазипазара у нас. Поради това именно нашето лекарско съсловие, към което имам нещастната възможност и аз да принадлежа има изключителния интерес от три неща както и всеки друг монополист: -1. Да се качват постоянно цените на здравните услуги; -2. Да се задържа на досегашното ниво тяхното качество и ако може даже да се влошава; -3. Да се ограничава всячески възможността за поява на нови продавачи или доставчици на здравни услуги, като нови играчи на квазипазара. Затова отворете си очите о неразумни колеги и вижте реално само своите лични интереси. Защото както бе казано „интересът клати феса”. Не си спомням да има някакви действия и/или прояви на лекарското съсловие у нас в полза на защита на обществения интерес, та камо ли в посока на държавническо мислене. Или ако трябва да перифразираме проф. Иван Хаджийски общественият интерес на българския лекар „не преминава оттатък дувара и портата” на неговото лечебно заведение, било то практика или болница. Дали има клинични пътеки (КП) или диагностично-свързани групи (ДСГ) или каквато и да е система винаги ще има система на заплащане според дейност (както в една нормална и цивилизована страна) Друг е въпросът че на българина му се отдават две неща които той прави с много голямо желание. Едното е това как да прецака системата, а другото е това как да псува по системата; Някои представители на нашето лекарско съсловие включително и „най-често изказващите се в Здраве нета” не правят изключение. За да се заплаща лекарския труд адекватно, трябва да има преди това остойностяване на всички медицински дейности. Това не е направено у нас повече от 20 години, а някой отново поставя пак каруцата пред коня. Така е когато не може да се разбере кое е причината и кое е следствието. А основната първопричина е това че системата не е дофинансирана. И това не е заслута на касата. Много е удобно на някои от „най-често изказващите се в Здраве нета” да преиначават някои факти, като например това че НЗОК закупува и едновременно продава здравни услуги. Това е абсолютно непознаване на елементарните финансови механизми на здравното осигуряване у нас. В действителност пациентите ползват здравните услуги ако са здравно-осигурени лица. Доставчиците на здравни услуги отчитат в РЗОК тези вече ползвани здравни услуги. НЗОК заплаща едва на следващия месец финансовата стойност на тези вече ползвани здравни услуги. Даже и хронологически освен фактологически е невъзможно след това НЗОК да препродава вече ползваните здравни услуги, а и кои би ги купил. НЗОК заплаща здравните услуги в полза на здравноосигурените лица. Здравните вноски на същите тези лица се събират само от НОИ. Не мога да разбера как някои може да твърди, че един и същи субект на квазипазара на здравни услуги може едновеременно да бъде и купувач и продавач, сиреч също така едновераменно и моноопсонист и монополист. Това е пълен нонсенс, още повече общо е твърдението, че „няма друг конкурентен купвач на здравните услуги”. За цените на здравните услуги и за тяхната реална себестойност това е съвсем друг въпрос. А относно това кой лъже крайния потребител това също е друг въпрос, като мисля че това е целта на някои от „изказващите се в Здраве нета”.
Никой не казва за липсващият доболничен сектор . Никой не иска истински модел !!!!
В доболничният сектор всичко е спокойно,лимитите се спазват,никой не протестира!:(