Общинското здравеопазване е все така притиснато в ъгъла и нещата вървят в посока, която ще бъде пагубна за общинските болници. Това заявява председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев в интервю за „Монитор“.
„Искаме едно-единствено нещо. Ако държавата смята, че общинското здравеопазване е важно, нека да задели 25-30 млн. лева, които да се предоставят като целева субсидия. С нея би трябвало да се заздравят финансово общинските болници извън столицата и извън големите областни градове. Става въпрос за онези малки лечебни заведения, които са единствената възможност на хората от отдалечените райони да се лекуват. Това би могло да бъде първата мярка. Следващата стъпка обаче трябва да бъде цялостна промяна в типа на здравеопазването“, коментира д-р Тотев.
Той уточнява, че въпросните средства са необходими само за покриване на най-належащите задължения на общинските болници. „Те са за онези дългове, натрупани заради несправедливия и дискриминиращ подход, който има към общинското здравеопазване“, посочва управителят на болницата в Чирпан, като допълва, че общинските болници са дискриминирани от правилата на играта. „Когато се създават правила, трябва да се направи и анализ на постигнатото. Такъв анализ не беше направен, когато бяха подготвени и въведени медицинските стандарти. Според тях, за да изпълнява едно лечебно заведение дадена клинична пътека, трябва да разполага с определено количество лекари — специалисти, апаратура и т. н. Такова нещо не беше направено и когато се подготвяха нивата на компетентност, които също определят компетентността на едно и друго лечебно заведение за една или друга дейност. Бяха въведени такива правила, че дейността на общинските лечебни заведения стана нерентабилна“, пояснява той.
Д-р Тотев коментира и надлимитната дейност на болницата, която оглавява, като от думите му става ясно, че за 2015 г. тя е 50 000 лв., през 2016 г. – 13 800 лв., а за тази година изработената и неразплатена към момента сума е в размер на 35 000 лева.
„Труд“ пък се спира на проблемите около общинската болница в Карлово, заради които управителят на лечебното заведение е предложен за освобождаване. „Съдбата на управителя на МБАЛ „Д-р Киро Попов“ в Карлово д-р Христо Пелев ще бъде решена на насрочената за 31 август сесия на Общинския съвет, след като председателят на местния парламент Теодор Шойлеков (ПП ГЕРБ) внесе докладна с искане за освобождаването на шефа на здравното заведение“, пише ежедневникът.
„Лошото финансово състояние на общинската болница, слаби мениджърски умения и голямото текучество на лекари и медицински сестри са само част от мотивите, заради които Шойлеков внася докладна с искане за назначаване на нов управител на МБАЛ „Д-р Киро Попов“, уточнява публикацията. „Останалите мотиви са свързани с „неосъществяването на оздравителния план, пълният провал на преговорите да заработи отново хирургичното отделение и невъзможността да бъде стимулиран медицинският персонал да получава възнаграждения според извършената работа“.
В същото време общинската болница трупа огромни загуби, като само за първото шестмесечие на 2017 г. те надхвърлят 250 000 лв.“, допълва материалът.
„Сега“ се фокусира върху броя здравноосигурени у нас. „За пръв път в последните години броят на хората без здравни вноски расте, вместо да намалява, сочат данните от отчета за бюджета на здравната каса за 2016 година. „Към 31.12.2016 г. неосигурените лица са общо 18.8% от структурата на лицата, водени като задължително здравно осигурени, или в абсолютна стойност те представляват 1392 хиляди души, или са със 73 980 души повече, което представлява увеличение от 5.6% в сравнение със същия отчетен период на 2015 г.“, пише в отчета, цитиран от изданието.
„Така спира тенденцията на спад на неосигурените. В края на 2015 г. неосигурените са 17.7%, или 1318 хиляди души, което пък е с 86 271 души по-малко от 2014 година.
От Националната агенция по приходите обясниха ръста на хората без редовни вноски с мерките, които НАП е предприела да спре правата на некоректни платци. През 2016 г. е влязла в сила промяна, според която хора на граждански договор, които се осигуряват на сума под минималната работна заплата, вече не се водят осигурени. Взети са мерки и срещу работодатели, които не съобщават в НАП за прекратени трудови договори. Хиляди хора доскоро са се водели на трудов договор, но без реално да им се плащат осигуровките. В такива случаи самият работник не е виновен и не се води неосигурен. Сега обаче са издирени такива работодатели и договори са прекратени. Имало и малка група от българи, които живеят и се осигуряват и в ЕС, и тук, но тъй като двойното осигуряване не е възможно в Европа, са отпаднали от системата у нас“, четем във вестника.
