„Центровете за спешна медицинска помощ в страната работят с наполовина по-малко лекари от необходимото. Близо 200 са незаетите щатни бройки в тях” съобщава днес „Монитор”.
„За град като столицата трябва да имаме 80 екипа, но сформираме между 12 и 14, каза говорителят на ЦСМП за София - град и област Катя Сунгарска.
В Кюстендил, който е район с много отдалечени и труднодостъпни селца с по няколко обитатели, Центърът за спешна медицинска помощ е обявил в бюрото по труда 14 свободни места за лекари. В него заедно с медицинските сестри, фелдшерите и шофьорите работят 211 души, казаха от там. С увеличението от миналата година заплатите са относително добри -1200 -1340 лева, но заради напрегнатата работа и многото отговорности хората постъпват тук само в краен случай”, пише изданието.
„В Търговище към момента има необходимост от петима лекари, съобщи директорът на ЦСМП в града д-р Янка Андреева. Общият брой на работещите медици и обслужващия персонал е 121 човека. Независимо че заплатите се индексират и в последно време хората получават добри пари, няма много желаещи да работят при нас тъй като графиците са натоварени, работата е отговорна, коментира още д-р Андреева.
32-ма са лекарите в центъра в Добрич, общо работещите там са 184-ма човека. Те обслужват и отговарят и за филиалите в Балчик, Каварна, Тервен, Шабла и Генерал Тошево. Свободните места за доктори са 10, каза шефът на ЦСМП в Добрич д-р Огнян Господинов. По думите му натовареността на професията е причина за незаетите щатове”, допълва изданието.
И още: „Тази причина за дефицита сподели и д-р Мая Рашева, директор на ЦСМП във Варна. Там към момента също имат 10 незаети места. Миналата година по това време те са били 14.”
Вестниците се спират на вчерашното съобщение на МЗ за включването на още едно заболяване в списъка на редките болести. „От средата на февруари и у нас ще има възможност да се прилага лечение на рядкото заболяване спинална мускулна атрофия, за което досега пациентите трябваше да търсят помощ в ЕС, обявиха от Министерството на здравеопазването. Новината идва на фона на разправиите около отказа на здравната каса в Румъния да осигури терапията на 9-годишно българче, въпреки че то е имало документ, удостоверяващ, че НЗОК ще плати лечението. Също вчера родители на деца с тежкото фатално заболяване бяха организирали пресконференция, на която да изразят протест срещу бездействието на държавата”, пише „Сега”.
„Медикаментът, с който се повлиява прогресът на заболяването, е изключително скъп - 70 000 евро, не присъства на пазара у нас и не се плаща от НЗОК. МЗ стартира процедура за включването на спиналната мускулна атрофия в списъка на редките заболявания, за да може здравната каса да поеме лечението на заболяването с лекарствения продукт Nusinersen, съобщиха вчера от ведомството. За да стане това, медикаментът трябва да премине през оценка на здравните технологии и да бъде включен в Позитивния лекарствен списък. Отделно в момента тече и обучение на наши специалисти как да провеждат лечението с препарата”, допълва публикацията.
И още: „Родителите на детето твърдят, че от румънската здравна каса са отказали лечението заради опасения, че българската НЗОК няма да плати навреме. От НЗОК пък цитират писмо от румънската каса до МЗ, в което се обяснява, че терапията "в Румъния се прилага само на деца, включени в Националната програма за редки болести. Ето защо само румънски граждани могат да бъдат включени в тази програма. Нашите компетентни власти все още нямат нужните средства за лечението на всички наши пациенти и затова не могат да осигурят средства за лечението на пациент, който идва от друга държава и иска да бъде лекуван преди останалите". Затова от Румъния са предложили българската страна да предплати лечението, което обаче НЗОК не може да направи по закон.”
„Труд” продължава темата си за психичното здраве на българите. „Около 3,4% от хората над 18 години в България са засегнати от депресия. Това показва последното национално представително епидемиологично проучване на честите психични разстройства в България - ЕПИБУЛ 2, проведено от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)”, четем във всекидневника.
„Рискът да се развие тревожност или депресия при възрастовата група 18-36 години е около 3 пъти по-голям в сравнение с хората над 65-годишна възраст от българската популация, уточнява д-р Захари Зарков от отдел "Психично здраве" на НЦОЗА”, допълва изданието.
