„Жълти жилетки навлякоха част от фармацевтите във вторник и заплашиха със стачка, която да затвори аптеките на 20 февруари. Те недоволстват срещу влизащата тази седмица в сила наредба за верификация на лекарствата”, пише „24 часа” днес.
„За да въведат системата срещу фалшивите медикаменти, аптеките трябвало да направят инвестиция между 1000 и 2000 лв., което щяло да ги затрудни, обясниха протеста от аптечната камара”, допълва изданието.
И още: „9 февруари не е финална, а стартова дата. След нея ще има поне 6-месечен гратисен период, в който аптеките ще могат да приведат дейността си в съответствие с изискванията, гарантираха във вторник от здравното министерство.
„Няма да се затваря нито една аптека и нито един пациент няма да бъде лишен от лечение след въвеждането на Европейския регламент за верификация на лекарствата”, гарантира министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
"Нищо страшно няма да се случи от 10 февруари. Поради това, че може да възникнат редица проблеми със системата, ще направим плавен старт от минимум 6 месеца”, увери той”.
Изданията се обръщат и към данните на Евростат, свързани със здравословното състояние на хората в ЕС. „Около 44% от българите страдат от хронични здравословни проблеми, докато 56 на сто не боледуват продължително. Това показват данни от анализ на Евростат за здравословното състояние на жителите на ЕС-28. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9 на сто, а близо 86 на сто от сънародниците ни над 65-годишна възраст имат някакво хронично заболяване”, пише „Труд”.
„Според данни на Национален статистически институт за самооценката на българите относно техния здравен статус - близо 88 на сто оценяват здравето си като „задоволително или добро”, както и „много добро”. Около 10% от българите оценяват здравето си като „лошо”, а 2% - като „много лошо”, отчита изданието.
„В ЕС-28 67 на сто от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като „много добро” или „добро”, 23% го възприемат като „задоволително” и 10 на сто като „лошо или много лошо”, пише още всекидневникът.
„Телеграф” пък се спира на доплащането в здравната система, отчетено от НСИ. „Българинът вади от джоба си 4,5 млрд. лв. за здраве. Толкова сме платили със собствени средства през 2016 г., когато общите разходи за здравеопазване са били 10,5 млрд. В сумата са включени не само средствата платени от НЗОК и здравното министерство, но и тези платени от различни ведомства, общини и от Националния осигурителен институт”, четем във вестника.
„Най-много пари домакинствата са доплатили за лекарства - над 2,5 милиарда лева. На второ място по размер на доплащанията се нарежда рехабилитацията с общ размер над 800 млн. лв. На трето място е извънболничната помощ с 525 млн. излезли директно от джоба на пациентите и на последно четвърто място по общ размер на доплащанията се нареждат болниците с едва 320 милиона или 12,5% от всички разходи за болнична помощ”, пише ежедневникът.
И още: „От НСИ са направили и сравнителен преглед на доплащанията за медицинска помощ за петгодишен период 2011 г. Според анализа общите разходи, публични и на домакинствата растат. Единствено доплащанията на пациентите в лечебните заведения през периода са намалели. Те са достигнали пика си през 2012 г., когато са били 390 млн. лв., а в следващите 4 години са намалели със 70 милиона”.
Като не вярваме на д-р Дечев да прочетем ПИК ! В коментарите колегите споделят и за други болници . Всички знаем , само касата и МЗ не знаят как в някои болници идва "велик консултант " и оперира 30 пациенти на 10 легла . Пример за следване - проф. Аспарухов и общинска болница в Трявна . Kато не се раздели баницата Аспарухов се премести в Севлиево защото д-р Цеков е по-изпечен в тези дела . Всичко това се случва със сериозните протекции на шефа на РЗОК Габрово . За Мазнейков всичко е ясно , за кардиохирургията в Бургас също !
Д-р Дечо Дечев, шефът на НЗОК: Не може в държавна болница да има частен център или клиника за печалба (ВИДЕО) Тази практика започва да се разраства в размери, които стават опасни, обяви той в "Беновска пита" 19:20 | 03 Февруари 2019 г. Снимка: Канал 3 ОЩЕ ПО ТЕМАТА Д-р Дечо Дечев оглави НЗОК, обеща 2019 - без дефицит 11:24 | 20 Юли 2018 г. Д-р Дечо Дечев: Спрените турски ваксини са 2000% по-токсични от допустимото 10:25 | 15 Февруари 2017 г. Предприеха се действия някои порочни дейности да се прекратят - не може на територията на държавната болница да фигурира център или болница, които да са частни. Защото при такива партньорства всички негативи са за общинската болница, а всички позитиви и ползи - за частната, показа го практиката. Това заяви в "Беновска пита" д-р Дечо Дечев, управител на НЗОК. "В близките дни имаше един възмутен от мое изказване собственик на частна болница, разкрил в голяма университетска болница частна клиника по онкология. Така придоби всички позитиви, а болницата затъна още повече с дългове", даде пример д-р Дечев. Той изтъкна, че неговата позиция по това съжителство е "едно към едно към европейската". "Те имат една позиция, аз моя - моята е едно към едно към европейската: тоест не може болници, които не са non profit, да работят с обществен ресурс. Тя може да е частна или да не е частна. Тази практика не само се настанява, но започва да се разраства в размери, които стават опасни", предупреди управителят на НЗОК. Д-р Дечев разкри, че е отправил официално запитване до Световната здравна организация по казуса на симбиозата държавна - частна болница. "Първото нещо е да поговорим с политиците, да им предоставим факти. Имам статистика - на Евростат, сега съм запитал официално Световната здрава организация (СЗО), които ще дадат конкретни данни има ли изобщо в ЕС държава, чийто обществен фонд заплаща суми на болници, които са създадени за печалба. Ако има такива, лично аз ще бъда изненадан", обяви д-р Дечев. По думите му досега този спор досега не се е водил "по някакви причини". "Тази тема може би е била табу, но може би е дошло време да се говори", категоричен е управителят на НЗОК. Какво каза още д-р Дечо Дечев в "Беновска пита" - във видеото: