„Денонощни аптеки има само в 17 областни града в страната. В останалите 11 хората, ако се разболеят след работно време, няма от къде да си купят дори аспирин. Това са Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Търговище, Разград, Кърджали, Смолян, Силистра и Ямбол, установи проверка на „Монитор”. Така на практика без възможност за лечение по всяко време на денонощието остават 1221 българи”, четем днес във вестника.
„На някои места като Видин, Ловеч, Плевен, Търговище, Смолян и Кърджали по 1-2 аптеки работят на удължено работно време до 20 ч. Само една във Видин работи до полунощ”, отчита още публикацията.
Изданието отбелязва всеизвестното – собствениците на аптеките не искат обектите да работят денонощно, тъй като не е рентабилно. „След полунощ търсенето на лекарства е слабо, казва магистър фармацевт Зоя Василева. Колеги пробваха да работят и след 24 часа, но няма клиенти, най-много 5 човека да влязат. Хронично болните си имат лекарства за цял месец, които се изписват по здравна каса, а за спешните случаи в Спешната помощ има всичко, допълва тя. Василева изчисли, че да функционира една денонощна аптека са необходими трима фармацевти, на които освен заплата трябва да се плаща и нощен труд. Месечно това прави около 10 000 лв. По думите й за една малка аптека, каквито са повечето в областта, такава сума е непосилна”, пише всекидневникът.
„Аптеките в 7 области пък не изпълняват всички рецепти, отпускани по линия на НЗОК или с протоколи за особено скъпи медикаменти, каквито например са биоподобните за лечение на ревматоиден артрит, уцирозен колит и болест на Крон. Това са Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Търговище и Ямбол, показват данните от уеб платформата "мАптека" (www.mapteka.bg), разработена от Българския фармацевтичен съюз. Такъв проблем има и в общините Аврен, Аксаково, Белослав, Ветриш, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол и Суворово. Общият брой на населението в тях е малко над 100 000 души”, четем още във вестника.
„24 часа” съобщава за дело срещу МЗ във връзка с лечение на рядко заболяване. „4610 лева трябва да възстанови Министерството на здравеопазването на Камелия Чернева за това, че е била принудена 5 г. сама да си купува медикаментите, реши административният съд в Пловдив”, пише ежедневникът и разказва: „Жената страда от муковисцидоза, която засяга белите дробове и органите в коремната кухина. До 2011 г. касата не е покривала скъпоструващите лекарства и специалните храни за рядката болест, не е имало и клинична пътека. Пациентите са били хоспитализирани по други направления, без да се отчита спецификата на заболяването. На практика болните не са получавали нужното лечение.
Чернева е завела иск за 35 000 лв. обезщетение за морални вреди и 24 000 лева за компенсация на разходите по лекарствата. Първоначално административният съд постановява МЗ да плати само 4000 лв. неимуществени щети. Пловдивчанката обжалва във Върховния съд. Той връща казуса за ново разглеждане в Пловдив, като разпорежда магистратите да се произнесат по въпроса за имуществените вреди.
„Тъй като искът бе уважен само частично за 4610 лв., отново ще обжалваме”, категорична е адвокат Снежана Стефанова”.
„Земя” пък отразява телевизионното гостуване на психиатри и проблемите, поставени от тях. „Психично болните не са престъпници, категорична беше доктор Цветеслава Гълъбова пред „Нова телевизия” в коментар за грижата за хората с психиатрични проблеми заради зачестилите инциденти с хора с психични разстройства. Липсва държавната грижа за тях, изтъкна тя. Те не са хора, които генерират проблеми, а са хора, които имат страшно много проблеми, поясни психиатърът”, пише вестникът.
„Липсва психосоциалната грижа за психично болните според Гълъбова. Между 250-300 са трайно настанените в психиатриите у нас. Системата на психично здраве е тежко недофинансирана, по думите й. Анета Аничкина, психиатър, поясни, че лечението на психично заболяване може да се осъществи в болница и извън лечебно заведение. Именно извънболничната грижа липсва у нас, уточни тя. Държавата трябва да поеме грижата за психично болните, посъветва институциите тя. Психиатрите искат центрове за дневна грижа за тези пациенти. Те настояват и за информационна система, която да е в полза на медиците”, пише изданието.
