Иванка Динева: Болниците трябва да могат спокойно да проследяват чакащите за трансплантация

Две нови амбулаторни процедури, чрез които да бъдат проследявани пациентите в листата на чакащите за трансплантация, е предложила изпълнителната директорка на ИАМН Иванка Динева, стана ясно от стенограмата от заседанието на Надзорния съвет на НЗОК, проведено на 13 август. Пред Zdrave.net тя обясни защо е необходимо това да се случи и какви други промени е нужно да бъдат направени за подобряване на качеството на живот на трансплантираните.

Г-жо Динева, защо според Вас са необходими нови амбулаторни процедури за проследяване на трансплантираните пациенти?

Защото откакто съм на тази позиция, установих, че пациентите, които са трансплантирани, ги приемат по различни клинични пътеки, което е неправомерно. Тези пътеки са двудневни, тридневни, а пациентите или не лежат в болницата и само идват да им се направят изследванията, или остават в болницата всички изискуеми дни без да им се прави нищо, освен изследвания в първия ден, което според мен е недопустимо. Освен това тези процедури ще позволят на лекарите да им се заплаща адекватно за тази дейност. Говорила съм с много директори на болници и те наистина нямат финансиране за проследяването преди или след трансплантация. Затова е необходимо да има общи комисии, които да изработят полезен алгоритъм за проследяване.

Другото, което установих и смятам, че е пречка да се реализира донорска ситуация, е това, че хората в листата на чакащите не се проследяват качествено или изобщо не се проследяват. Имахме донорска ситуация, която не се реализира, точно защото не можахме да намерим подходящ реципиент. Бяхме изпратили шест човека, които са съвместими с донора, но се оказа, че тези шест човека имат придружаващи заболявания. Това е причината за подаденото от мен до МЗ искане да направим електронен регистър, свързан с донорството. В него трябва да се вписва актуалната информация, включително от спешните отделения и при изпълнението на Амбулаторна процедура 03, която се изпълнява от интензивните отделения. Така ще може да се дефинират потенциалните донори своевременно. Сега, ако имаме донор някъде, докато се задвижи машината с пълния преглед преди трансплантация на подходящите реципиенти, вече донорът е изпуснат. Ако не му се прави правилното кондициониране и донорската ситуация е провалена.

Какво се случва с пациентите, които имат и други заболявания? Отпадат ли от листата на чакащи?

Те се лекуват, но заболяванията им в конкретния случай бяха открити случайно, в хода на подготовката им за трансплантация. От една страна, те не са отишли да бъдат прегледани, а от друга – не са били извикани за преглед поради липса на индикация за друго заболяване. Ако обаче в амбулаторната процедура се заложи изискване, че веднъж на три месеца се преглеждат пациентите, тогава съм абсолютно сигурна, че нито едно лечебно заведение няма да се лиши от тази възможност, както и нито един пациент. Сега без електронен регистър нямаме информация за пациентите и я набираме по телефона, когато се появи ситуация.

Няма ли риск, когато се преценява от разстояние дали един пациент е подходящ за донор, това да доведе до прибързаност в действията?

Тази преценка няма да се прави от разстояние. В самата Амбулаторна процедура 03 и към настоящия момент мозъчната смърт е част от алгоритъма. По принцип, в отменения стандарт по анестезиология, установяването на мозъчната смърт е включено в компетенциите на анестезиолозите. Тъй като обаче тук говорим не само за сложен медицински, но и много емоционален процес, какъвто са донорството и трансплантациите, това обявяване няма да се случва без комисия. В електронната система ще бъдат качвани всички изследвания, включително и образните, които са необходими и на комисията да потвърди мозъчната смърт. Тъй като сега тези изследвания остават само в болницата, свързаността между системите ще позволи на регионалните координатори по донорството да оказват съдействие и донорската ситуация да се организира своевременно.

Обученията, които ИАМН предвижда за координаторите по донорство, кои лечебни заведения ще включват?

Обученията не са само за координаторите. В момента имаме финансовата възможност да обезпечим обученията и на лекарите, които участват в донорството – кардиолози, анестезиолози, хирурзи, неврохирурзи, невролози. Според мен е добре да се обучат и екипи, които да комуникират с роднините на потенциалния донор. Хората, които разговарят с близките, трябва да са добре обучени, да са спокойни и да не бързат да влязат в следваща операция. Смятам, че ние не обръщаме достатъчно внимание на роднините, които казват „да“, затова ми се иска и на този процес да наблегнем. На комуникаторите, които ще бъдат обучени, предлагаме да заплатим таксата участие и хотелското настаняване, пътни – неща, които болниците често не могат да си позволят.

По време на последното заседание на Надзора съобщавате и за проблем, свързан с лекарствената терапия. Какъв всъщност е той?

Това е проблем, свързан с лекарстволечението на трансплантираните пациенти. Има медикаменти, които са приложими за лечение на всички трансплантирани, но има един много важен лекарствен продукт, който е разрешен за употреба у нас само за сърдечно трансплантирани пациенти, но никой до този момент не е помислил, че и белодробно трансплантирани пациенти имат нужда от него. Причината е, че тези индикации не са включени в кратката характеристика на лекарствата. Този проблем датира от години. Притежателят на разрешение за употреба не е регистрирал индикацията в България на този много важен за тях, съществен за живота им лекарствен продукт, който се приема след белодробна трансплантация и за тях е животоспасяващ. Този лекарствен продукт се заплаща от НЗОК за друга индикация, но за белодробно трансплантираните има вакуум. Т.е., не може да се закупи нито по реда на Касата, нито по реда на Наредба № 10 на министъра на здравеопазването. Там е вписано, че е за сметка на пациента. Длъжници сме на тези пациенти, няма как да се увеличат драстично и мисля, че това са относително предвидими финансови разходи. Държавата не губи от това да върне пациентът здрав в живота, защото той ще продължи да работи и да допринася за развитието както на себе си, така и на обществото. Мисля, че финансовият аспект не е важен в конкретния случай, защото не може да допускаме да загубим живот, който живее благодарение на надеждата на роднините на донора.