„Един лев днес осигурява много по-малко здравеопазване, отколкото е било вчера. В края на годината очакваме общата инфлация да бъде над 20%. След 2 години криза и голяма тежест, която се понесе от българските лечебни заведения, те са на ръба на изтощението“. Това каза пред Bulgaria ON AIR Иван Тодоров, зам.-председател на УС на Българската болнична асоциация (ББА).
По думите му пост-COVID кризата е довела до икономически утежнена ситуация, която не само поставя под заплаха качеството на медицинските услуги, но и оцеляването на болниците. Той поясни, че болничните заведения в цяла Европа призовават правителствата за спешни мерки за спасяване на сектора.
„Дори в Германия говорят за опасност от затваряне на лечебни заведения поради голямото увеличение на цените на енергоносителите и консумативите. И при нас има огромна опасност да се стигне до фалити на болници. Предходната ситуация показа, че здравеопазването е сектор от националната сигурност, затова призоваваме за адекватни мерки. В началото на годината бяха осигурени допълнителни средства за бюджета на НЗОК, а сега може да бъдат освободени, за да може да се адаптира бюджетът за 2022 г. към сегашните макроикономически условия“, каза Тодоров.
По думите му 70% от болниците са насочили средствата от увеличените клинични пътеки към увеличаване на заплатите на служителите си.
„Българското здравеопазване страда от хронично недофинансиране. Клиничните пътеки, въпреки че бяха увеличени с около 25%, бяха недофинансирани и преди това. Трябва да се предвидят средства за всички части на здравеопазването“, подчерта той.
Тодоров смята, че първото нещо, което трябва да се направи, е освобождаване на натрупания в НЗОК резерв и адаптиране на цените на клиничните пътеки към темповете на инфлацията, която вече е около 20%.
„Трябва да има политическа воля за съставяне на адекватен бюджет на НЗОК за следващата година. Бюджет, който не само да се съобрази с темпа на инфлация, но и да се съобрази с недофинансирането на клиничните пътеки. В някои специалности имаше 50% недофинансиране на клиничните пътеки“, каза Тодоров. По думите му липсата на адекватни управленски мерки е насочила цялата тежест в здравеопазването към пациента.
„Към днешна база изчисленията на ББА показват, че поне с 50% трябва да се увеличат клиничните пътеки. Осъзнаваме, че това е невъзможно, затова трябва да има поетапно увеличаване. Минимумът сега е с темпа на инфлация. Един от механизмите, ако има политически и обществен консенсус за това, е с увеличаването на здравната вноска с още 2%. Това обаче е въпрос на сериозна дискусия между политици, макроикономисти и здравни мениджъри“, добави Иван Тодоров.
Според него обаче сегашната политическа ситуация страда от нестабилност, а реформи в чувствителен сектор като здравеопазването не могат да се правят в такава среда.
„В България бяха взети поредица от не толкова правилни решения и ние сега страдаме. Едно от основните решения е недофинансирането и неадекватните средства, които се отделят за здравеопазване“, каза още Тодоров.
Той беше категоричен, че когато има добри условия, специалисти, които са се реализирали на Запад, се връщат в България. „Не може обаче с административни мерки да се налагат тези условия, това го прави пазарът“, каза Тодоров.
На бай Щерев ординареца