Иван Тодоров: Реалната нужда от увеличение на цените на КП е с 35-40%

„През последните години ние алармираме, че клиничните пътеки са недофинансирани. Още преди пандемията и преди икономическата криза, която я последва, тези плащания, които НЗОК извършва към изпълнителите на болнична помощ, са недостатъчни. Нашите изчисления показват, че увеличението на клиничните пътеки трябва да е с около 35-40% – това е реалната нужда“. Така зам.-председателят на Българската болнична асоциация (ББА) Иван Тодоров обясни вчерашното писмо от болничните организации, с което те подкрепиха искането на БЛС за увеличаване на клиничните пътеки с 25 на сто.

Той уточни, че лечебните заведения разбират затрудненията и на държавния бюджет, и на този на НЗОК, затова въпреки нуждата от по-голямо увеличение, са съгласни на минимум от 25%. „Ако това не се случи, изтощените лечебни заведения, които вече 2 години страдат не само от пренатоварване заради COVID епидемията, но и от липса на пациенти поради спрени планови прием и операции, намаляващ брой пациенти поради отлагане на лечение, ще бъдат изправени пред колапс в една много опасна ситуация, когато очакваме част от пациентите, които са отложили своето лечение, да се завърнат в болниците и поради това, че са отлагали, да са в малко или много по-усложнено състояние, което ще изисква и повече средства“, посочи Тодоров.

По думите му, ако това увеличение не се случи, болниците ще бъдат притиснати, защото при недофинансиране те губят и специалистите си, като проблемът е най-остър с медсестрите и акушерките. „Постоянно изтичат тези кадри и това е следващият проблем, който може да доведе до много тежки сътресения в системата“, отбеляза той.

Като проблем той посочи и сметките на лечебните заведения за енергоносители. „Тежестта е изключително голяма. Правителството се опитва да компенсира част от тази тежест, но към момента не е достатъчно. Може би трябва да се освободи таванът, защото увеличаването на енергоносителите беше по-голямо от предвидената подкрепа от държавата“, каза зам.-председателят на ББА и допълни: „Като всички сектори и ние се опитваме да спасим този, в който работим, но считаме, че здравеопазването е много стратегически сектор и се показа в последните две години, че е изключително важно да имаме добре работеща система. Болниците са изключително затруднени. Частните примерно са в опасност да натрупат загуби, държавните предполагам, че трупат дългове. Ситуацията е изключително тежка“.

Той коментира и заявката на председателя на здравната комисия доц. Тонев за промяна в начина на финансиране на болниците от клинични пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ).

„Преминаването към ДСГ е много дълъг и сложен процес, изисква многогодишни реформи и поглед, по-дълъг от тактическите мерки. Това изисква много сериозен обществен консенсус и много сериозна политическа воля. ДСГ дават по-добър механизъм за финансиране на системата на здравеопазването най-вече заради факта, че те диференцират тежест на състоянието, придружаващи диагнози, по-ориентирани са към резултата от лечението. Докато сегашните клинични пътеки нямат такава чувствителност към тези въпроси. Най-простият пример е, че клиничната пътека не е чувствителна към резултата от лечението – дали пациентът е излекуван, подобрен, в същото или в по-лошо състояние – няма отношение към плащането. Този модел би бил по-добър, но ще отнеме много време и изисква много осмисляне, много диалог и много политическа воля“, подчерта Иван Тодоров.

От думите му стана ясно, че лечебните заведения могат да стигнат и до протестни действия, ако се видят в безизходица. Към момента обаче според казаното от него диалогът с управляващите е постоянен и нагласите сред тях са за реформи. „Надяваме се, че тази енергия и конфигурацията в политическото пространство ще продължи тези реформистки настроения да бъдат доведени до реални действия“, обобщи Тодоров.