ИАМН с регистър на интензивните отделения

Донорските ситуации ще бъдат вписвани в регистъра на интензивните отделения в страната в реално време. Това съобщи директорът на ИАМН Иванка Динева по време кръглата маса „Нагласи на българите към донорството и трансплантацията“, която се проведе днес.

„Липсата на информираност е много голям проблем. Надяваме се, че с новия регистър ще черпим информация директно от болниците, защото е факт, че в много от тях не се идентифицира състоянието на мозъчна смърт. Ще се опитаме през държавните механизми да достигаме до всеки един пациент в мига, в който той изпадне в мозъчна смърт, за да можем да оказваме логистична подкрепа и помощ“, каза още Динева.

Регистърът ще бъде свързан с всички болнични системи, НЗОК и МЗ и ще съдържа информация както за донорите, така и за реципиентите. Иванка Динева уточни, че по този регистър се работи от няколко месеца, а миналата седмица са изготвени напълно техническите му характеристики. Очаква се той да бъде готов до края на годината.

Проучването, извършено от социологическа агенция „Тренд“ пък показа, че 60% от българите биха дарили свой орган на роднина или близък, ако има нужда. Близо половината от анкетираните (49%) казват, че биха се доверили на лекар при поставяне на диагнозата „мозъчна смърт“, но 51% не биха го направили – 26% категорично не биха се доверили, а 25% нямат мнение. Делът на „не бих“ се доверил нараства с покачването на възрастта от приблизително 1/5 сред най-младите до 1/3 сред най-възрастните. Като причина да не се доверяват на медицинската диагноза за 68% от анкетираните водещ е страхът от грешна диагноза, за 60% е липсата на доверие в лекарите, за 51% - съмнение за участие на лекари в незаконни схеми, свързани с донорството, а за 30% - опит с грешни диагнози на свои близки.

Според участниците в кръглата маса медиите са основните виновници за създаденото недоверие. Те посочиха като негативни примери информациите за трансплантациите, извършени в УБ „Лозенец“ с подправени документи на донори и реципиенти. По думите на проф. Николай Габровски, зам.-директор на УМБАЛСМ „Пирогов“, лекарите не са разследващи органи и не могат да установяват дали е извършена измама с документите или не. Въпреки това те са били посочени като виновници и това е сред водещите причини за недоверието към трансплантационния процес. „Ако искаме да развиваме донорството, трябва да решим как ще развиваме занапред темата, нужно е по-ясно разбиране в обществото“, каза още проф. Габровски.

Иванка Динева беше категорична, че у нас има изключително добри лекари и трябва да им имаме пълно доверие.

„Доверието е основна част от донорството, защото доброто, което се поражда след донорството, може да се постигне само така, а колкото повече познания имаме, толкова повече добрина можем да направим“, каза тя. Динева допълни, че на Столична лекарска колегия й предстои да изпрати млади лекари в чужбина, за да бъдат обучавани в областта на органната трансплантация.

„Донорството и трансплантациите са огромни постижения, неведнъж съм посещавал болница „Лозенец“, където съм виждал реално какво може да се случи, какво чудо е да можеш да дадеш живот на друг човек, който е в тежко състояние, каза зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Той допълни, че Министерството на здравеопазването заедно с ИАМН продължава да работи по националната програма за насърчаване на донорството чрез информационната кампания „Да! За живот!“.

„Участвал съм в немалко донорски ситуации. Моят опит говори, че хората не знаят, че със съгласието да дарят органи спасяват два-три живота“, каза управителят на НЗОК д-р Петко Стефановски.