Здравната комисия удължи правомощията на подуправителя на НЗОК на 6 месеца (Обновена)

При предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК от Народното събрание и без прието решение за избор на нов управител на НЗОК, Народното събрание приема решение за избор на нов управител на НЗОК в срок, не по-дълъг от 6 месеца.

Това реши парламентарната здравна комисия по предложение на депутата на ГЕРБ проф. Костадин Ангелов за промяна в Закона за здравното осигуряване през преходни и заключителни разпоредби на изменението на Закона за лечебните заведения.

Досега срокът за избор на нов управител беше 30 дни.

Зам.-министърът на здравеопазването д-р Александър Златанов заяви, че МЗ приветства възможността, за да се гарантира стабилността на Здравната каса, когато липсва парламент. „Не увеличаваме правомощия, не създаваме нова ситуация, а даваме възможност за гъвкавост“, допълни председателят на комисията доц. Антон Тонев.

С промяната в Закона за лечебните заведения народните представители приеха в закона да бъде записано, че субсидиите за областните болници са целеви и могат да се разходват само за възнаграждения и режийни разходи. Прието беше и предложението УМБАЛ „Георги Странски“-Плевен да бъде добавена към списъка с областните болници.

Не беше прието обаче предложение на депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев да има денонощни аптеки към областните болници, финансирани от държавата, чиято дейност се субсидира само през нощта.

„Няма механизми, по които това може да стане. Аптеките са дружества, които извършват търговска дейност и могат да формират печалба, а това може да доведе до противоречие. Това трябва да стане през ЗЛПХМ и да важи за всички лечебни заведения, за да има равнопоставеност“, казаха в становището си от МЗ.  

Промените в Закона за лечебните заведения ще бъдат гледани на второ четене в зала утре.

На днешното си заседание Здравната комисия взе решение, че не приема Националната здравна стратегия 2030 и предлага на Народното събрание да я отхвърли.

„Тази здравна стратегия прилича на турлюгювеч, с изказани различни мнения за здравеопазването без логична връзка между тях. Например тук липсва и Националната детска болница и аз питам дали МЗ се е отказала от нея като стратегически обект. Предлагам комисията да излезе с решение, че не приема Националната здравна стратегия и да я върне на МЗ за разработване“, заяви депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов.

„Този документ е необходим, защото е изискване по Плана за възстановяване и устойчивост. Може би е време обаче за реформи. В кратко време стратегията трябва да бъде допълнена, за да получим необходимото финансиране“, каза и председателят на Здравната комисия доц. Антон Тонев.

Според зам.-министъра на здравеопазването д-р Златанов стратегията е правена през последните 6-7 месеца, а служебното правителство просто я е внесло в МС. „Не бива с лека ръка да я отхвърляме, защото това е стратегически документ. Стратегията не съдържа конкретика. Конкретика има в плана за действие. Трябва да има заложени контроли в процеса на изпълнението, но и те трябва да са в плана. Нека помислим пак, важен документ е“, апелира д-р Златанов, но депутатите не приеха аргументите му.

На първо четене днес бяха разгледани и законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесени от д-р Симидчиев от „Демократична България“ и доц. Васил Пандов от „Продължаваме промяната“.

Припомняме, че със законопроекта на д-р Симидчиев се създава Стратегически здравен съвет, който да е независим консултативен орган по въпросите на здравната политика и управлението на здравеопазването, разписани са задълженията на пациентите и се регламентира телемедицината.

„Ще подкрепим законопроекта, като знак за междупартиен консенсус в здравеопазването. Ще внесем предложения, които сега няма да обсъждаме“, каза проф. Ангелов.

„Подкрепяме философията на законопроекта. От фундаментална гледна точка и трите теми са много актуални. Те съществуват, но нерегламентирано – при телемедицината и правата на пациентите. Ще се внесат корекции между първо и второ гласуване. Поздравяваме д-р Симидчиев за подхода и тежката задача, с която се е наел“, допълни и доц. Тонев.

С предложението на доц. Васил Тонев пък се премахва дублирането на медицинската документация на хартиен и електронен носител, регламентира се автентификацията на присъствието на пациенти в лечебните и здравни заведения и съгласието им за извършваните в лечебните и здравните заведения дейности, както и че лечебните и здравни заведения не носят отговорност и неблагоприятни последици при създаване на здравни записи при наличие на неверни или неправилно въведени данни в регистрите на НАП и ГРАО.

„Представеният законопроект е добър и е навременен. Има две неща, които ни притесняват. Предлагаме документите да се поддържат на хартиен носител, в случай на обективна необходимост и да се премахне текста, че електронният документ има предимство пред хартиения. Това създава хипотеза, че пациентът може да бъде застрашен при обективни обстоятелства“, каза д-р Златанов от името на МЗ.

От МРРБ пък бяха категорични, че министърът не може да има неограничен достъп до всички бази данни. „Затова предлагаме да бъде записано, че за нуждите на информационната система се осигурява достъп до определените бази данни и се отразяват. Не трябва да се игнорира хартиения документ. Хартиените документи могат да бъдат в помощ на електронните“, категорични бяха от регионалното ведомство.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви, че съсловната организация подкрепя философията на предложения законопроект. „Това е правилния път“, каза той.