За 15 минути с 13 гласа „за“ депутатите единодушно приеха на първо четене off-label употребата на лекарства да се заплаща отново с публични средства. Предложените промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) са на доц. Антон Тонев от „Продължаваме промяната“, проф. Георги Михайлов от „БСП за България“, д-р Ивайло Христов от „Има такъв народ“ и д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“. Председателят на комисията доц. Тонев подчерта, че с промените се цели поправяне на нормативна неизправност, а не политически дивиденти.
Припомняме, че миналата седмица пациентски организации алармираха за проблема при лечението на деца с онкохематологични заболявания с лекарства, които се прилагат извън условията на разрешението за употреба (off-label употреба). На брифинг тогава здравният министър в оставка проф. Асена Сербезова и управителя на НЗОК проф. Петко Салчев увериха, че проблемът може да бъде решен, ако бъдат направени законодателни промени, а ден по-късно омбудсманът Диана Ковачева призова медикаментите да се заплащат от държавата, а не от родителите на децата.
„Понеже става дума за онкохематологични медикаменти, а по време на дискусията стана дума за редки и автоимунни заболявания, сигурни ли сме, че те също са включени в групата медикаменти, описани в законопроекта?“, попита депутатът от ГЕРБ проф. Асен Балтов. След като получи положителен отговор, той заяви, че неговата парламентарна група ще подкрепи законопроекта.
В становището си от НЗОК заявиха, че с приемането на предложения законопроект ще бъде преодоляна както колизията на законовите разпоредби на 3акона за здравето и ЗЛПХМ, така и забраната за заплащане с публични средства на лекарствени продукти, прилагани off-label, довела до множеството жалби и сигнали от пациенти и техните организации.
От Министерството на здравеопазването подчертават, че предложената промяна няма да доведе до въздействие върху бюджета на МЗ и НЗОК за 2022 г., което съответно не влиза в противоречие със Закона за публичните финанси.
Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания‘‘ отбелязва, че така направеното предложение е удовлетворително и решава изложения проблем с липсата на финансиране с публични средства на лекарствени продукти извън кратката характеристика за употреба. УС на СДОХЗ изразява надежда, че промените ще бъдат гласувани и приети в най-кратки срокове от 47-то Народно събрание и няма да има прекъсване на плащанията на off-label лекарства за лечение на лица под 18 години.
„БФС също изразява категоричната си подкрепа към така предложеното допълнение в текста на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, като напълно споделяме изложените мотиви към законопроекта. В сегашната си редакция уредбата има по-скоро ограничаващ и дискриминационен характер. Така, предложената промяна ще има изцяло положителен ефект като на практика ще се регулира и гарантира достъпът на лицата до 18-годишна възраст до лекарствени продукти извън условията на разрешението им за употреба“, казват от съсловната организация.
От Националната пациентска организация отбелязват, че от една страна здравният статут на пациентите деца ще бъде драстично подобрен, а с това и качеството им на живот, позволявайки да бъдат пълноценни, работоспособни граждани. От друга страна, инвестираният от държавата ресурс в лечение ще облекчи социално-икономическото бреме на потенциалните усложнения с последваща трайна инвалидизация.
„Тук обаче възниква въпросът за поддържане на постигнатия терапевтичен ефект — ремисия на заболяването или пълноценно качество на живот в стабилна болест щом навършат 18-годишна възраст. Предвид естеството на приложение на лекарствените продукти по чл.266б от ЗЛПХМ, а именно лечение извън разрешението за употреба, но и единствена потенциална алтернатива, следва че пълнолетните пациенти губят тази възможност, връщайки се в изходна позиция. Следователно, в такъв вид промените решават големият проблем по достъп и финансиране на приложението на лекарствени продукти, извън кратката характеристика, но същевременно отварят много въпроси, сред които и дискриминация на база възраст с преустановяване достъпа до лечение“, казват в становището си от НПО00.
Сдружение за развитие на българското здравеопазване заявиха, че предложената промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е стъпка в правилната посока за по-добра грижа за българските пациенти, но този въпрос трябва да бъде уреден и за други заболявания и възрастови групи. „Във връзка с това, предлагаме да се добави и следният текст: „с изключение на лекарствени продукти, получени от човешка кръв или човешка плазма - имуноглобулини, заплащани извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и прилагани извън условията на разрешението за употреба за лечение на автоимунни заболявания“, пишат от Сдружението.
Национална мрежа за децата пък настояха народните представители да приемат спешно предложения Законопроект и това да бъде изключителен приоритет преди евентуалното предсрочно приключване на дейността на 47- ото Народно събрание; Комисията по здравеопазване да инициира изслушване на управителя на Националната здравнооситурителна каса, който да информира народните представители за броя на пациентите, за чието лечение НЗОК е отделила средства, от юни 2020 до юни 2022 г. и до влизането в сила на предложените промени, пациентите с редки и онкологични заболявания, в това число и деца, при които лечението вече е започнало и няма друга терапевтична алтернатива, да продължат да се лекуват за сметка на бюджета на НЗОК или за сметка на държавния бюджет при спазване на разпоредбите.
Да не забравяме все пак, че не е важен Лекарят или пък Пациентът, а ФАРМАЦЕВТИЧНАТА МАФИЯ и представителите й във властта ..
Глупаци, off-label употребата на лекарства означава ,че производителят НЕ Е ОТГОВОРЕН за употребата им по начин не описан в разрешението за употреба ,а лекарят назначаващ off-label и изписващ този медикамент не по предназначение е с единия крак в съда за причинени щети. В западния свят може да ти вземат разрешителното за медицинска практика за такова изписване и поведение , а хитри адвокати да те фалират за няколко месеца с претенции за причинени щети на пациента, дори реално и да ги няма. Достатъчно е да докажат назначаване off-label. Къде е логиката а ? Или в тази кочинка всичко е позволено а ? Пък докторът след това да му мисли, а?
Прав е колегата. Терапията извън КХП е изцяло и само отговорност на предписалия е лекар.
Напълно подкрепям гореизказаното скъпо струващите лекарства за редки заболявания се изписваха по процедура позволяваща конгрол и отговорност от страна на лекари !