Здравната и Финансовата комисии приеха бюджета на Касата на първо четене (Обновена)

Здравната и Финансовата комисии приеха бюджета на НЗОК за 2020 г. на първо четене. С 12 гласа „за“ и 8 „против“ Комисията по здравеопазване одобри предложеното разпределение на финансите, а от Комисията по бюджет и финанси „за“ бяха 13 депутати, а 7 – „против“. 

Бюджетът на НЗОК 2020 г. беше представен от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. В него са предвидени 394 227 700 лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Общо текущите разходи са в размер на 4 594 950,7 хил. лв., което представлява увеличение с 382, 111 млн. лв. спрямо 2019 г. Средствата за здравноосигурителни плащания пък са увеличени с 337, 580 млн. лв. спрямо 2019 г.

Основните упреци, които отправиха депутатите към проекта, бяха свързани с липсата на промяна в структурата на бюджета, чрез която да бъдат решени най-належащите проблеми в сектора.

„Очаквахме да видим в бюджета методите и средствата за така широко прокламираната реформа в здравеопазването, но явно са добре прикрити“, заяви депутатът от БСП доц. Георги Йорданов по време на дискусията.

„Има някои неща, които просто не могат да бъдат подминати, като например липсата на  аналитична част, на чиято база е изграден бюджетът. За поредна година в бюджета е заложено като приоритет електронното здравеопазване. „Тази електронна система трябва най-после да стане, защото без нея никакво актуално планиране не може да бъде направено. „Същевременно обаче това, което казва Световната банка, че трябва да намалим доплащанията, не е отразено бюджета. Това може да бъде решено, ако не се иска доплащане за медицински пособия и средства например. В бюджета има и едно много витиевато изречение, което казва, че ако се получат съдебни искове към НЗОК за плащане на определени неща, ще се търсят резерви в останалите пера на бюджета на Касата. Нещо много интересно, защото мисля, че тези пера са прецизирани и

не биха могли да се извадят 150 млн. лв, които трябва да отидат за изплащане на надлимитната дейност,

а също и за доплащания на лечения на български граждани в чужбина. Този въпрос е крайно време да се разгледа сериозно и да бъде обърнато внимание, той да бъде отразен точно в бюджета. Друго нещо, което беше важно и беше обещано, но липсва е остойностяването на медицинските дейности, така наречените клинични пътеки“, каза още доц. Йорданов.

„Има и един изключително важен процес. Става дума за две професии, които трябва да бъдат защитени. Първата е на семейните лекари, тъй като ние вървим към рязко намаляване на броя на хората, които работят в тази специалност, а тя е основополагаща. на второ място – медицинските сестри. „Без тях не може да има здравеопазване. Ние трябва да направим методика за формиране на работната заплата на медицинските специалисти и тя да бъде отразена в бюджета на страната“, допълни още доц. Йорданов.

Д-р Нигяр Джафер заяви, че ДПС няма да подкрепи бюджета поради прекалената устойчивост на тенденциите в здравеопазването. „Трябва обаче да отбележим, че за първи път два поредни бюджета на НОЗК са представени от един и същ министър“, каза тя.

Депутатът от ГЕРБ доц. Лъчезар Иванов заяви, че парламентарната група на ГЕРБ подкрепя бюджета. „Има устойчиво повишаване на средствата в бюджета на НЗОК за 2020. Здравеопазването е една изключително тежка материя за реформи. Тъй като те трябва да се осъществяват бавно, но сигурно, за да може да се запази устойчивостта на системата. Реформите ще се видят и те ще се видят бавно, защото трябва да има съгласие в цялото общество", каза той.

По думите на доц. Иванов тепърва предстои изготвянето на Националния рамков договор и в него

предстои да бъдат коригирани цените на между 200 и 215 клинични пътеки.

„Ще подкрепим бюджета, но в следващия бюджет трябва да видим повече в някои направления“, каза депутатът от Обединени патриоти Георги Колев. По думите му в бюджета има прекалено много средства, отделени за лечение на здравнонеосигурени лица и това през следващата година трябва да претърпи генерална промяна. Усилията в сектора трябвало да бъдат насочени към търсенето на отговорност у този, който уврежда чуждото или собстевното си здраве, към ранната диагностика, долекуването и продължителното лечение.

Д-р Калин Поповски от парламентарната група на Обединени патриоти също подчерта, че ще подкрепи бюджета, но трябвало да се обърне специално внимание и да се потърси генерално решение за над 500-те млн. лв. общи задължения на болниците и над 150-те млн. лв. неразплатена надлимитна дейност, тъй като това рефлектира в ниски заплати в сектора.

Да бъдат увеличени средствата за СИМП, ПИМП и МДД с общо 18 млн. лв., по 6 млн. лв. допълнително за всяко направление. Това заяви д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС, по време на дискусията за бюджета на НЗОК за 2020 г. В цитираното от него становище на БЛС по проектобюджета на НЗОК 2020 се настоява в болничната помощ да бъдат намалени обемите дейност, но да бъдат увеличени цените на клиничните пътеки.

„По отношение на

бюджета на общопрактикуващите лекари – той е палеативен, но не и креативен

Наясно сме, че препоръките от СЗО и ЕК няма да бъдат изпълнени, но настояваме за 25 млн. лв. Давате 19 млн. лв. С 6 млн. по-малко. 6 млн. лв. няма да спасят никого, но могат да помогнат да си вършим качествено работата. Настояваме да се въведе потребителската такса при лицата до 18 г., по начина, по който е въведена за лицата над 65 години“, каза председателят на НСОПЛБ доц. Любомир Киров.

Васил Велев от АИКБ отново декларира, че Асоциацията не подкрепя бюджета. „С предложения проект се задълбочават диспропорциите. В момента те са 8:1  болнична помощ спрямо превенция, докато съотношението в ЕС е 2:1. Не може и във всяка паланка да има многопрофилна болница, при положение, че населението намалява с по 50 000 всяка година“, каза Велев.

Дискусията протече тихо, без спорове, като депутатите заявиха, че основните предложения и възражение към бюджета на НЗОК 2020 ще ги направят в парламентарната зала.