32% от децата на 7-годишна възраст са с наднормено тегло, включително затлъстяване и тежкостепенно затлъстяване, показва проучване на НЦОЗА. 15,2% от децата са със затлъстяване (включва тежкостепенно затлъстяване), 4,9% са с тежкостепенно затлъстяване и 20,4% са с централно (абдоминално) затлъстяване. Това показват данните от проведено през миналата година проучване в рамките на Европейската инициатива на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI), представени на пресконференция днес.
Страната ни се нарежда на трето място по относителен дял на затлъстяване сред децата на 7-годишна възраст от 27 държави, като пред нас са Гърция и Малта. Нивата при момчетата са по-високи спрямо тези при момичетата. Анализът се основава на данни от около 3500 деца.
„Анализът на тези резултати е от ключово значение при оценка на тенденциите в хранителния статус на 7-годишните деца в България. Само чрез съвместни усилия между държавата, родителите и обществото, можем да постигнем трайни резултати в изграждането на здравословен модел на хранене и физическа активност в училищна възраст“, заяви заместник-министърът на здравеопазването г-жа Добромира Карева в началото на пресконференция „Тихата епидемия от детско затлъстяване“.
„Страната ни участва в тези проучвания от 15 години, като до момента са реализирани пет кръга – през 2008, 2013, 2016, 2019 и 2023 г. В този период в България бе разработен пакет от национални политики. Прилагането на създадените нормативни актове, регламентиращи здравословното хранене на децата и учениците, води до благоприятни промени в модела на хранене, които се отразяват и в резултатите“, посочи от своя страна г-н Илия Тасев, директор на Дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите“ в Министерството на здравеопазването.
Резултатите от последния кръг на проучването в България, бяха представени от проф. Веселка Дулева , дм, началник отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено здраве и анализи. И през петте етапа от проучването е изследвана национално представителна извадка от първокласници на 7-годишна възраст, като общия брой на участващите деца е 15 399.
Всяко второ дете в България не консумира ежедневно пресни плодове и зеленчуци, като едва 3% от малките граждани приемат препоръчваните пет или повече порции дневно плодове и/или зеленчуци, отчитат експертите. Освен това всяко седмо дете не закусва всеки ден, а всяко второ дете консумира по-често от три дни седмично храни и напитки, подсладени със захар. Сред негативните тенденции е и това, че всяко четвърто дете консумира солени снаксове по-често от три дни седмично, а всяко трето дете прекарва пред екран два часа всеки ден. Друг негативен фактор е, че всяко шесто дете спи под девет часа на ден. Според специалистите по-малко движение, липсата на спорт или физическо натоварване допринасят за проблема.
Сравнителният анализ на данните, събрани в рамките на инициативата в последните 15 години (2008 – 2023), показва, че тежкостепенното затлъстяване при момчетата на 7-годишна възраст устойчиво нараства, което го превръща в нов значим проблем на общественото здраве. Наблюдава се значително, близо двукратно нарастване на относителния дял, на първокласниците с рисковото централно (абдоминално) затлъстяване - от 11,9% през 2008 г. на 20,4% през 2023 г., сочат още данните. В селата сред първокласниците относителният дял на наднормено тегло (включва затлъстяване) се увеличава от 21,6% на 31,5%. Децата от семейства, в които и двамата родители са със затлъстяване, имат двукратно повишен риск за наднормено тегло, трикратно за затлъстяване и четирикратно за тежкостепенно затлъстяване спрямо децата, при които няма родител със затлъстяване, предупреждават здравните специалисти. Около 80% от родителите на деца със свръхтегло и около 30% от родителите на деца със затлъстяване определят теглото на децата си като нормално, считат те. И подчертават, че се наблюдава силно подценяване от страна на родителите на хранителния статут на децата със свръхтегло и затлъстяване.
Въпреки негативните тенденции се отчита положителна промяна в честотата на консумация на ключови в борбата с детското затлъстяване групи храни и напитки. Приемът на пресни плодове ежедневно се е повишил от 27,4% на 51,9%, а на зеленчуци от 24% на 48,3% за 15 години. Има спад в консумацията на безалкохолни напитки със захар, солени снаксове и сладкарски изделия. Подобрява се значително и предлаганите храни и напитки на територията на училищата, включително намалява относителният дял на рекламирането на високоенергийни храни и напитки в учебните заведения. Експертите обаче коментираха, че е нужда още работа. Те считат, че трябва да се подобри профилактиката при децата, да се повиши информираността на родителите.
Бавно, но сигурно се повишават нивата на затлъстяване, коментира консултантът на МЗ по „Хранене и диететика” проф. д-р Веселка Дулева. Наднорменото тегло и затлъстяването крият рискове от заболявания при децата, подчерта тя. Опитваме се със законодателни дейности, с наредби и с работа на регионалните здравни инспекции да повишаваме информираността, но явно това не е достатъчно, посочи тя.