ЗОП за здраве? Допустимо ли е това за нашето здравеопазване

Промени в Закона за обществените поръчки са напът да преобърнат из основи здравеопазването у нас. Те са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на финансите.

Един ред от въпросните промени обаче поставя огромна въпросителна върху това как договорните партньори ще продължат работата си с Националната здравноосигурителна каса. Въпросният ред гласи следното:

„В чл. 14, ал. 8 и 9 се отменят”. Справка в закона показва, че член 14 в сега действащия закон казва: 

Чл. 14. (1) Публичните възложители не прилагат закона:

(8) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Законът не се прилага за:

1. договори, сключвани от Националната здравноосигурителна каса с изпълнители на медицинска помощ по смисъла на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване;

2. договори, сключвани от Националната здравноосигурителна каса за заплащане и за договаряне на отстъпки на:

а) лекарствени продукти, медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба;

б) (В сила от 01.01.2020 г.) помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания.

Член 58 пък от Закона за здравното осигуряване е следният:

Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са лечебни заведения или техни обединения по Закона за лечебните заведения, с изключение на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения, и национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето.

Така излиза, че ако въпросните промени в Закона за обществените поръчки бъдат приети, НЗОК ще трябва да сключва договор с всички лечебни заведения съгласно ЗОП. Никъде обаче в проектозакона не е записано как ще става това. Самата идея болниците да кандидатстват за договор с Касата съгласно ЗОП е абсурдна. Не е ясно по какви критерии лечебните заведения ще сключват договорите с осигурителния фонд. По качество на предлаганата услуга те няма как да бъдат оценени, тъй като няма система за оценяване.

За лекарствата и медицинските изделия НЗОК също не е правила досега обществени поръчки, тъй като тя плаща за тях въз основа на лечението, било то в болници или в домашни условия. По ЗОП ще трябва да сключват своите договори и денталните лекари и специалистите от доболничната помощ.

Всичко това ще доведе до хаос в системата. Ще се утежни неимоверно сключването на договори между НЗОК и договорните й партньори. Критериите, по които ще се избира кой да сключва договор и кой не, са неясни и ще са благодатна почва за корупция. Претекстът за въпросните промени е хармонизиране на нашето законодателство с европейското, но в Европа няма такава здравна система, която да предоставя услугите си след обществени поръчки.

И основният проблем – означава ли това, че евентуалното приемане на законопроекта ще доведе до моментално прекратяване на договорите между лечебните заведения? А ако е така, как ще се лекуват българските пациенти, докато този проблем не бъде изчистен, след като НЗОК няма да има правно основание да плаща за извършена дейност на болниците?

Не става ясно и как ще се провеждат обществени поръчки за лекарства и медицински изделия, след като в момента НЗОК така или иначе плаща най-ниската цена. Обвързването с обществените поръчки може да доведе до недостиг или забавяне на доставките, ако търговете бъдат обжалвани.

Дали това е просто недоглеждане и грешката ще бъде поправена бързо и безболезнено, или пък това е изменение, целящо да промени изцяло философията на здравното осигуряване у нас, предстои да видим след 25 юни, когато изтича срокът на общественото обсъждане на документа.

Целия проектозакон можете да видите тук.